Стивън Бруст - Орка

— Домм?

— И аз се сетих за него — каза Влад.

Кимнах.

— Домм е добро предположение. Рийга го е уредила, а Домм се е погрижил Лофтис да не може да се защити, и са използвали теб…

Замълчах и го погледнах.

— Какво? — каза Влад и добави: — О.

— Били са добре подготвени, а ние сме се оказали твърде удобни.

— Аз не издадох играта — каза Влад. — Не се изтървах. Те вече знаеха за мен, когато влязох, а това означава, че вече са знаели за теб.

Кимнах.

— И това обяснява още нещо, а именно — защо беше толкова лесно да се излъжат тези хора. Ние не сме излъгали никого, освен може би Вонит. Те са си играли с нас, оставили са ни да си въобразяваме, че ние си играем с тях.

— И Вонит не сме — каза Влад. — Беше ме нацелила още когато се появих.

— Стони?

— Да. Реших, че е просто лошо съвпадение, да се появи точно тогава. Но трябва да й е бил подръка, когато влязох, и тя е трябвало само да ме задържи, докато той се приготви за действие.

Кимнах.

— И какво излиза? Че сме двама идиоти?

Кимнах отново.

— Стони. Този кучи син!

— И сега какво?

— Сега ли, Влад? Какво ни остава ли? Решили сме проблема на Хвдф’рджаанцъ, което беше единствената ни цел, в края на краищата, разбрахме какво става и разбрахме също така, че сме били на мушката им от самото начало. Работата ни свърши.

Влад ме зяпна.

— Какво? И да ги оставим да се измъкнат?

Ухилих се.

— Ще го направя, ако и ти го направиш.

— За малко ме притесни. — Погледна ме намръщено. — Кога според теб са ни надушили?

— Рано. Помниш ли, че Стони ме попита дали съм те виждала?

— Да. Но го приех само за знак колко отчаяно ме търсят, а те знаят, че се познаваме.

— И аз си помислих същото. И точно тогава може би е било така. Но после са сглобили нещата. Имаше влизане с взлом в дома на Фирис, нали?

— Да.

— Добре. Ти не ми каза защо искаш да го направя. Ако ми беше казал, може би щях да оставя повече бъркотия или да направя нещо нетипично, но така си беше обичайната работа на Кийра и всеки, който познава работата ми, което със сигурност включва Стони… — Вдигнах ръка, когато той отвори уста да ме прекъсне. — Не, не те обвинявам. Нямаше причина да мислиш, че щях да се съглася да се забъркам, ако знаех какво искаш. Аз също. Просто ми стана интересно. Но си помисли. Какво става, след като прониквам в дома на Фирис и открадвам личните му документи?

— Започваш да разпитваш Стони за него.

— Точно така.

— И не знаехме, че Стони е замесен достатъчно, за да е чул всичко, което е станало, по отношение на Фирис, на банките, разследванията и така нататък.

— Да. Стони знае, че ровя в аферата със смъртта на Фирис, макар че може би не знае защо. Но знае, че Кийра Крадлата души около смъртта на един богат тип, предизвикал безброй неприятности.

— И какво прави?

— Започва да се пита кое е следващото логично място, където някой би погледнал, ако се интересува от смъртта на Фирис. И то е?

— Имперското следствие.

— Точно така. И предупреждава Лофтис и веселата му компания, че Кийра Крадлата може да се появи изневиделица, или може би някой, който работи за Кийра. И кой се появява там, точно по график, но за изненада на всички?

— Аз се появявам — каза Влад горчиво. — В страхотната си маскировка, която така жестоко ги заблуди.

— Да. Лофтис очаква хора, които ще се появят и ще задават въпроси, много внимателно гледа за някой маскиран и ето, че се появяваш ти. Не можем да знаем дали Лофтис и Стони са поддържали връзка — може би не са поддържали, пряко. Но така или иначе, Стони научава, че Лофтис е имал посещение от източняк, който се опитва да се маскира като криота. „Кажете ми за този източняк — вероятно казва той. — И какви въпроси ви зададе?“

Влад кимна.

— Да. И изведнъж двамата с теб се оказваме свързани — проучваме смъртта на Фирис.

— Точно така. В същото време джерег те търсят. По един или друг начин Рийга научава за това.

— Не по един или друг начин — поправи ме Влад. — Защото са отишли при нея, също както са отишли при Вонит и вероятно при Индра. В края на краищата те са ме следили. Мислех се за умен. Вонит толкова е затънала с джерег, че не е имала избор, а вероятно са й предложили добра сума, за да им помогне. Рийга обаче е имала други идеи.

— Прав си. Вероятно е станало точно така. И ако се бяхме върнали при Рийга, вместо при Вонит, най-вероятно щеше да се случи същото. Но първо Рийга или е решила сама, или са й казали да се отърве от Лофтис.

— Да. А на Лофтис му казват да се опита да ме изпомпа. Тъй че Лофтис се опитва да ме изпомпа, завежда ме на онова място, където уж е подготвен арестът ми, а после — думм, и край с Лофтис. И всичко — без знанието на джерег, защото иначе нямаше да ме оставят да се измъкна жив. Прав ли съм?