Стивън Бруст - Орка

Най-сетне дърветата отстъпиха на поляна и щом излязох на нея, се почувствах съвсем оголен и незащитен, само че вече се стъмваше, тъй че малко се позабавихме, за да дадем време на тъмнината да се слегне и да се почувстваме по-удобно. На Роуца не й хареса, изсъска ми злобно, но после може би реши, че и тя трябва да си почине, тъй че положи Лойош на тревата, пооблиза го още малко, а когато светлината съвсем помръкна, тръгнахме отново.

Много време ни отне, но най-после намерихме пътя през гората, а после и грозната синя къща, и си бяхме у дома. Бъди излезе, погледна ни, излая и ни подкара вътре. Роуца влетя в къщата и грижливо сложи Лойош на масата. Едва когато забелязах колко приятно топло е вътре, си дадох сметка колко съм измръзнал.

Старата ни гледаше.

— Дълга история — казах й. — А и не мисля, че държиш да я чуеш. Но Лойош пострада и… чакай малко.

Роуца прелетя до Савн, който седеше до камината и зяпаше нищото, кацна на рамото му и му изсъска. Савн много бавно се обърна към нея. Двамата със старата се спогледахме, след което отново се обърнахме към тях.

Роуца отново изсъска и прелетя до масата. Очите на Савн я проследиха. Тя пак се върна на рамото му, изсъска и пак прелетя до Лойош.

Савн се надигна колебливо, пристъпи до масата и погледна Лойош.

— Трябва ми вода — каза той, без да се обръща към никого. — И малка игла, най-острата, която можете да намерите, и здрав конец, и чист плат.

Труди се над Лойош цялата нощ.

— Пак изглеждаш озадачена, Коути.

— Да. Разговорът ти с Лофтис.

— Какво по-точно?

— Как го убеди, че си свързана с Империята?

— Просто както ти казах. Подхвърлих му няколко подробности за неща, в които е била замесена неговата група.

— Но какви подробности? За какви техни дейности си знаела?

— За теб и Влад.

— Моля?

— В смисъл, искаше и това да научи. Много настойчиво ме разпита.

— И ти какво каза?

— Не държа да го обсъждам.

— О!

— Съжалявам.

— Разбирам. Как е Лойош?

— Искаш да продължа разказа си?

— Да.

— Лойош е добре, доколкото знам.

— Хубаво.

— Е, да продължа ли?

— Да, моля те.

— Добре.

След като Влад свърши разказа си, дълго седях мълчаливо — смилах бавно и грижливо думите му, както човек би смилал седемнадесетте блюда от Върховния пир на Лиорн на Рождения ден на Кийрон — ден, който не празнувам по лични причини, но пира съм го опитвала. Не откъсвах очи от Лойош и Савн, които май бяха стигнали доста далече във взаимното си лечение. Въпреки че Лойош не показваше никакви признаци на нараняване, освен че не се движеше много, а Савн не показваше особени признаци на изцеряване, освен че се движеше малко.

— Е? — каза Влад, след като реши, че съм мълчала достатъчно дълго.

— Какво „е“?

— Успя ли да го сглобиш?

— О. Извинявай, мислех си за… — Посочих Савн. — За други неща.

Влад кимна.

— Искаш ли да се опиташ, или да ти го обясня?

— Някои неща поне са съвсем очевидни.

— Бизнесът със земята ли?

— Да. Това е само подтема към концерта: някои от тях трябва бързо да ударят много пари, затова изкупуват евтино компаниите на Фирис, тъй като фалират, после заплашват хора като милата Хвдф’рджаанцъ с изгонване, за да ги притеснят, после изчезват, тъй че те да не знаят какво да правят и да изпаднат в паника, а после, след ден-два, нашите герои ще се върнат с предложения да им продадат земята на безбожни цени, в брой.

Той кимна.

— Плюс хубави оферти за заеми с лихвени проценти в стил джерег към тях.

— Тъй че нашата домакиня всъщност не е застрашена, че ще изгуби къщата си, и ако внимава, сигурно няма да я завлекат много. Всъщност, ако й осигурим малко в брой, може дори да избегне лихвите.

— Мисля, че можем да го направим.

— Не се съмнявам, че двамата ще можем, Влад.

— А останалото? Можеш ли да го сглобиш?

— Може би. Ти знаеш ли всичко?

— Почти. Липсват ми още едно-две късчета. Но имам някои хипотези. И има малко фон, който сигурно ти можеш да обясниш.

— Какво липсва?

— Лофтис.

— В смисъл защо Рийга е поръчала да го убият?

— Да. Ако е била Рийга.

— Смяташ, че Вонит лъже?

— Не лъже. Но все още не знаем дали е било по избор на Рийга, или тя само го е уредила.

— Защо е трябвало тя да го урежда?

— Защото е била в положението да го направи. Имала е какво да спечели и е била във връзка с Лофтис.

— Това откъде го знаеш?

— От реакцията й, когато й казах, че Империята прикрива нещо.