Стивън Бруст - Орка

— О, да. Бях забравила. Да. Тя може само да го е уредила. Но ако е така, за кого го е уредила? И защо?

— Уместни въпроси. Точно това все още ми убягва. — Влад поклати глава. — Да знаех само какво означава онова „той не е счупил пръчката“.

— Мисля, че знам.

— Сериозно?

— Идва чак от Петия и Шестия цикъл, до Седмия. Преди светещите камъни.

— Така ли?

— Някои елитни корпуси получавали магия. Нищо сложно, само по някое заклинание за ориентиране и по едно-две защитни оръжия, използвани от разстояние. Не са били особено ефективни, между другото.

— Продължавай.

— Бригадният магьосник влагал заклинанията в пръчка, за да може да ги освободи и последният идиот. Използвали са дърво, защото влагането им в камък отнема повече време и е по-трудно, макар че е по-надеждно. — Свих рамене. — Насочваш пръчката към някого и освобождаваш заклинанието, за което не е нужно кой знае какво умение, после се порязваш по дланта и онзи, към когото си насочил пръчката, получава още по-гадна рана. Можеш да убиеш с нея, и то от доста прилично разстояние, ако ръката ти не трепне и ако зрението ти е добро, и най-вече ако заклинанието е настроено добре. Според хрониките обикновено не е било.

— Но какво общо…

— Така. Работата е, че пръчките са били леко огладени, за да поемат заклинанието, но иначе са си били най-обикновени пръчки. Щом излезеш на бойното поле, можеш да се огледаш и да видиш някоя такава на земята, но няма как да разбереш дали е изразходена, или не — в смисъл, освен ако не си доста опитен, единственият начин да разбереш дали вече е използвана е като опиташ да „стреляш“ с нея. Можеш да си представяш колко объркващо е да вдигнеш някоя и да решиш, че е заредена, след като не е, или обратното.

— Разбирам.

— Тъй че станало обичайна практика пръчката да се чупи на две веднага след като се изразходи.

— И смяташ, че той говореше за това?

— „Да счупиш пръчката“ се превърнало в израз за оставяне на сигнал, особено на предупреждение.

— Колко след като е бил използван?

— Дълго.

— Значи…

— Той беше военен историк, Влад. Спомни си как непрекъснато се позоваваше на странни…

— Схванах.

Свих рамене.

— Може да е означавало и нещо друго, но…

— Добре. Всичко това е много интересно. — Влад затвори очи. Можех буквално да чуя как вълните на мислите му се разбиват в брега на фактите, докато пренареждаше и сглобяваше нещата по съвършено нов начин. Чаках и се чудех. — Хм. Да, Кийра, всичко е много интересно.

— Какво имаш предвид?

— Мисля, че се докопах до останалото. И до още нещо.

— Какво нещо?

— Добрах се до повече неща, отколкото исках. Но все едно, няма значение. Можеш ли да подредиш картинката?

— Може би. Добре, да видим с какво разполагаме. Имаме убийството на Фирис и някой, който отчаяно се мъчи да го прикрие. Имаме компании, в които той е замесен, падащи като текла при Стената на Гробницата на Барит. Имаме някой, или някои, в Империята, които отчаяно се мъчат да скрият, че Фирис е убит. Добре ли се справям дотук?

— Да. Продължавай.

— Добре. Имаме връзката на джерег с Фирис и имперската връзка с банките, и… чакай малко.

— Да?

— Фирис е дължал на джерег. Фирис е дължал на банките. Банките и джерег са зависели от Фирис. Империята е защитавала банките и банките са поддържали Империята. Дотук права ли съм?

— Да. Извод?

— Империята е действала с джерег.

— Точно така — каза Влад. — Поддържала е джерег, заемала е от джерег и вероятно е използвала джерег.

— Точно както казваше ти.

— Да, изглежда, всичко води натам. Но я да продължим още малко напред, Кийра. Какво би направила Империята, ако възникне опасност да се разчуе за влиянието на джерег в нея?

Свих рамене.

— Всичко, което може, за да го прикрие.

— Всичко?

Кимнах.

— Да. Или ако държиш да чуеш точно това — всичко, включително прикриването на убийството на Фирис, и дори — да, дори убиването на собствения им следовател, ако решат, че вече е неблагонадежден.

— Точно така. Тъкмо това е означавало „той не е счупил пръчката“. Притесняваше ме, че човек като Лофтис ще е толкова нехаен. Означаваше, че или сме сбъркали за него, или е имало нещо, което не сме знаели, а сега го открихме.

— Да. Подредили са го неговите хора.

Влад кимна.

— Не са му изпратили предупреждението, което е трябвало да получи в случай на опасност. Изглежда, са избрали мястото и е трябвало да има някакъв знак, че всичко е наред или че не е. И той е решил, че е безопасно, затова можаха да го заковат толкова лесно.