Стивън Бруст - Исола

Или може да убие някой друг с тях.

Погледнах към Некромантката с надеждата, че тя може би ще успее да направи нещо, но тя дори не беше забелязала падането на Мороулан и не посмях да я отвличам от онова, с което се беше заела.

Едно от малкото неща, които знам за пресъживяването, е, че времето е критично. Стоях на място, въртях Маготрепача и се чудех какво да направя, за да приключи всичко това бързо и Алийра и Вийра да могат да се заловят с него. Лявата ми ръка отново трепна в превръзката само за да ми напомни, че може би ще се оправи, когато ще е твърде късно. Щях да съм доволен дори да можех да извлека Мороулан от бойното поле, но нямаше как да го направя с една ръка.

След това Алийра отхвърча назад и тупна по гръб до дракона като чувал със зърно, без зърното. Помислих, че е умряла или поне сериозно пострадала, но тя се хвана за главата на дракона като за дръжка, надигна се веднага на крака, разтърси глава в жест, ужасно напомнящ драконовия, и отново се върна в битката.

Беше ужасно да си помисли човек, че едно от тези създания се забавлява с Богинята демон, Сетра Лавоуд, Некромантката и дракон, и с Алийра е’Кийрон — след като беше убило самия Мороулан е’Дриен. Ужасно не, ами оттатък. А друго се държеше самичко срещу Боговете на съда. Срещу самите богове! Не, мястото ми определено не беше тук.

Алийра не изглеждаше особено притеснена — вдигна Пътедир, нададе вик, толкова силен, че го чух над оглушителния грохот, и нападна.

Дженоинито я забеляза, отхвърли Богинята демон настрана и се завъртя срещу Алийра.

Пътедир сякаш щеше да го порази в шията, но създанието вдигна ръка и точно както преди задържа и Пътедир, и Алийра сковани на място.

Явно бяха успели да възстановят връзката си с Морето. Зачудих се дали това не означава, че можем вече да отстъпим, да кажем „битката е загубена“ и да се приберем у дома.

Предполагам, че не.

Вийра скочи на гърба му и започна да го хапе и дращи като мръсница в някой бардак, току-що разбрала, че някоя колежка й е взела назаем роклята й и я е оцапала с вино.

Дженоинито бързо се завъртя и удари Алийра със стъпалото на Богинята демон — всичко изведнъж заприлича по-скоро на кръчмарска свада или на цирков фарс, отколкото на битка между силите на Доброто и Злото. Алийра отново тупна на земята, а Богинята падна от гърба му, при което го остави с гръб към нас. Беше идеалното положение за удар, за което бях чакал дотогава, но да ви призная, не беше ми и хрумвало, че ще се насиля да го направя.

Хрумна на другиго обаче.

Усетих леко подръпване на хълбока си, като на тромава улична крадла, опитваща се да ми отмъкне кесията. Посегнах да сграбча китката, забравил, че ръката ми е парализирана. Преди да съм успял да направя каквото и да било, Тилдра ме беше подминала, стиснала моргантската кама, която бе измъкнала от канията на колана ми.

И преди онова да успее да се обърне, лейди Тилдра заби с все сила камата в гърба му.

Колкото и силно да е едно дженоини, една моргантска кама между плешките може сериозно да му смачка фасона.

Предполагам, че го постигна изненадата, неочакваността на атаката, но от всички магии и Велики оръжия, и богове, дракони и некромантки, тъкмо тази атака, с това оръжие, успя да пробие.

Дженоинито потръпна и се вкочани, завъртя се бясно и лицето му, доколкото можех да доловя някакво изражение на неземните му черти, сякаш се сгърчи в гримаса.

За един миг, който поне в паметта ми се проточи цяла вечност, изпитах надежда. Възможно ли беше наистина, след като Ледоплам, Чернопрът и Пътедир се бяха провалили, точно това да успее? Тилдра го беше забила дълбоко, това поне беше сигурно, и може би, просто може би…

Времето се проточи и всичко продължи ужасно дълго.

После дженоинито посегна зад себе си и когато ръката му отново се показа, държеше моргантската кама — и то плавно я заби в гърдите на лейди Тилдра.

А след това дженоинито се обърна. Явно продължаваше да изпитва болка и както ми се стори — изглеждаше дори леко замаяно. Е, предполагам, че ако току-що са ви забили могъща моргантска кама в жизнените органи, ви е позволено да се почувствате малко замаяни. Алийра се съвзе от падането и понечи да се изправи, Богинята демон се надигна на колене, Сетра сниши Ледоплам и се обърна към Тилдра. Некромантката стоеше на място, потънала в някакъв унес. Мороулан си лежеше мъртъв, но не толкова мъртъв като Тилдра, или поне така го почувствах.