Шърли Бъзби - Игра на съдбата

— Знаем това — промърмори Алекзандър. — Дори имаме и план.

— План ли? — разтревожено попита Ник. Семейство Рокуел бяха известни с привлекателната си външност, но не и с високия си интелект. — Какъв план?

Братята радостно се спогледаха.

— Чакаме до след полунощ и нахълтваме в къщата. Намираме дамите и ги отвеждаме. Просто!

— Да предположим, че Авъри го няма, какво си мислите, че ще направят Лоуъл и другите слуги като ви чуят да влизате в имението, а?

— Ще спят, разбира се — обнадеждено произнесе Алекзандър.

Тогава се намеси Рокуел.

— Работата е там, Ник, че се нуждаем от помощта ти. Имаш опит и знаеш как да се вмъкваш и измъкваш от разни места без да те усетят. Помислихме си, че ще ни помогнеш.

Никълъс притвори очи. Да, само Рокуел можеха да замесят приятелите си в подобен шантав план, нито пък щяха да се поколебаят да се включат в такъв, ако ситуацията беше обратната. Ник знаеше, че въпреки причините да им откаже — а те бяха няколко — щеше да направи всичко възможно, за да им помогне.

Въздъхна.

— Ще ви помогна при едно условие. Да правите точно каквото ви кажа и когато ви кажа. Никакви импровизации. Закълнете се!

И двамата го направиха с готовност и в следващите няколко минути изготвиха плана за нападение на имението Мандъвил. Никълъс им каза, че да влязат вътре е най-лесната работа, но след това нещата се усложняваха. За щастие Рокуел бяха гостували няколко пъти в имението и бяха запознати с разположението на стаите, което им спестяваше лутането. Най-големият проблем бяха дамите: ако ги държаха заключени, от Никълъс и Рокуел зависеше не само да ги освободят, но и да намерят място, където да ги скрият.

По очевидни причини имението Шерборн не можеше да им предложи убежище. В избора на място трябваше да избегнат и евентуален скандал. Въпреки че Рокуел по принцип не бяха твърде дискретни, не искаха да се разнасят никакви слухове за племенницата им и за бягството тази вечер. Така че не можеха да заведат жените където и да е.

Никълъс въздъхна — решението беше точно под носа му, ако Доли се съгласеше за няколко дни да поеме ролята на прислужница. Сви устни. Нямаше да й е толкова трудно — нима в нощта, когато се запознаха не беше точно такава? Решението беше взето — Тес Мандъвил и лелите й щяха първоначално да бъдат настанени в кулата. Усмихна се. Баба му може и да не харесваше Мандъвил, но би одобрила по-скоро тяхното присъствие, отколкото това на любовницата му. Никълъс поклати глава. Кой би помислил, че ще дойде време да е благодарен на Мандъвил? Поне за момента присъствието им му служеше като извинение за отваряне на кулата.

Когато свършиха с изготвянето на плана, Никълъс осъзна, че намеренията му за следобеда драстично се бяха променили. Трябваше лично да обясни на Доли необходимостта временно да се изнесе от стаята си и да се пренесе долу при слугите. Погледна двамата мъже, които удобно се бяха разположили на масата до него — изглежда нямаше да може скоро да се освободи. Стана и помоли да го извинят за няколко минути. В стаята си бързо написа бележка до Доли, в която й казваше, че е възпрепятстван, но по-късно през деня ще отиде да я види. Молеше я в никакъв случай да не тръгва на разузнаване сама и й обещаваше, че колкото се може по-скоро двамата ще отидат да търсят тайния вход.

Предаде бележката на Лъвджой с думите:

— Погрижи се младата дама да получи това. И го направи дискретно. Смятам, че не е нужно да ти казвам, че не искам баба ми и сестра ми да се месят в личния ми живот.

Лъвджой се изчерви и го погледна възмутено.

— Извинете, сър! Не съм аз този, който се е разприказвал! Беше глупавата Джени — дойде да вземе някои неща оттук и преди да успея да я предупредя, тя вече седеше на масата в кухнята и разказваше за новините в кулата. Когато останахме насаме й се скарах и мисля, че повече няма да се повтори.

На Тес не й се понрави съдържанието на бележката. Също като Ник беше станала доста късно. Имайки предвид това, тя се облече и закуси бързо, и го очакваше да дойде всеки момент. Минаха няколко часа, а той все не идваше и нетърпението на Тес растеше; затова и съдържанието на бележката толкова я разочарова. Разбра колко много бе очаквала пристигането му; разбра също и това, че ако останеше негова любовница трябваше да се научи да приема факта, че много пъти плановете му относно нея можеха внезапно да се променят. Намръщена закрачи из гостната. Нямаше да седне и да тъгува за отсъствието му, нито да проучва тайния вход — беше дала дума. Тогава какво да прави цял следобед?…