Шърли Бъзби - Игра на съдбата

В имението доста трябваше да спори с чичо си Билингам, че трябва да види графа незабавно и то насаме. Неохотно и мърморейки, Билингам най-накрая отиде да потърси Никълъс.

Ник се изненада, когато икономът му прошепна, че в кабинета му го очаква посетител, който настоява да го види веднага, но не го показа. Извини се на братята Рокуел и ги остави да играят билярд — така убиваха часовете, докато станеше време да тръгват за имението Мандъвил.

Като отвори вратата и видя лицето на Джон, Никълъс почувства сякаш буца в гърлото си. Нещо ужасно се беше случило с Доли! Знаеше го с всяка фибра на тялото си и мисълта, че може да е наранена го изпълни с истински ужас. Никога през живота си не беше изпитвал подобно нещо — дори и в ситуациите, когато бе рискувал собствения си живот.

Секундата, в която вратата се затвори зад иконома, Никълъс грубо го попита:

— Доли? Ранена ли е?

Джон бързо му разказа какво се беше случило. Новината, че Доли е в безсъзнание, но жива, го успокои донякъде.

Историята на Джон звучеше невероятно и за няколко минути Никълъс го гледа с недоверие. Мили Боже! Та това беше селската провинция Кент, не престъпният Лондон! Защо, по дяволите, някой ще иска да убива любовницата му? Нямаше причина… Внезапно присви очи. Контрабандистите! Дали не бяха нападнали Доли, за да го накарат да напусне кулата? Дали нападението не беше предупреждение? Разгневен изгони тези съмнения от главата си. В момента причините нямаха значение, а само фактът, че някой се беше осмелил да удари жената, която той смяташе за своя. Отново го изпълни гняв. Ръцете му се свиха в юмруци и за миг си помисли за удоволствието, което щеше да изпита като се изправи пред глупака, който беше ударил беззащитна жена.

Внезапно му се прииска да види Доли, сам да се увери, че е наистина жива. Направи знак на Джон да го последва и двамата излязоха от стаята. След по-малко от пет минути възседнаха два коня и бързо се отправиха към кулата.

Докато яздеха, Никълъс се опитваше да контролира емоциите си. Не искаше да мисли за това какво се беше случило с Доли или как би се чувствал, ако новините на Джон бяха лоши — ако нападателят й беше успял и тя беше мъртва… Побиха го тръпки и той отклони мислите си от посоката, която бяха поели против волята му. Единственото, което имаше значение бе, че тя е жива и че трябва да е при нея колкото се може по-скоро.

Кулата се показа и Никълъс изведнъж спря коня си. Подаде юздите на Джон, скочи в движение и се затича към вратата. Като луд нахлу в кухнята, но се стъписа при вида на Доли, която подкрепяна от Сара, с труд преглъщаше топло мляко.

Тя беше жива! Като се бореше с обърканите си чувства, Никълъс за миг остана загледан в нея. После бавно, вече възвърнал пословичното си самообладание, пристъпи прага.

Леглото на Тес, отрупано с много възглавници и завивки, беше в единия край на кухнята, близо до камината. Джени и Роуз се занимаваха с търкането на някакви съдове, из въздуха се носеше мирисът на печен хляб, а Сара със загрижено лице се суетеше около Доли. Никълъс почти не забелязваше другите жени, погледът му беше прикован върху слабичката фигурка на Доли. Като я видя седнала в леглото, с разпилени огненочервени къдрици около бледото лице, почувства, че страхът му се изпарява. Тя бе в сигурни ръце!

Опита се да каже нещо като приближи леглото й, но върху устните му играеше закачлива усмивка, а гласът му прозвуча дрезгаво.

— Разбрах, че този следобед си имала приключение — предполагам това ще ми е за урок да не те оставям сама.

— Ник! — извика Тес; очите й се насълзиха при вида му. Не беше осъзнала колко отчаяно й се искаше да го види, докато той не се появи.

Мигновено се отпусна до нея и нежно я прегърна. Забравил за всичко друго освен за крехката жена в прегръдките си, той я задържа продължително, лицето й бе сгушено в топлата му яка, къдриците й гъделичкаха устните и носа му. Ако нещо й се беше случило… Притиснал по-силно и болезнено преглътна.

— Как се чувстваш? Наистина ли си добре?

— Гърлото ужасно ме боли, ръцете и краката ми треперят, но като изключим тези подробности, вече съм добре.

Никълъс неохотно я пусна да се облегне на дебелите възглавници, които Сара й беше подредила. Погледна я, искаше да провери истинността на думите й. Наистина изглеждаше добре, освен червената линия върху нежния й врат. Едва в този момент той проумя какво беше преживяла Тес и от какво се беше измъкнала. Някой несъмнено се бе опитал да я убие! Отново изпита гняв, но го отблъсна — сега той нямаше да му помогне. Не, в този момент се нуждаеше от ясен ум. Логична мисъл. Премерени емоции. План. Трябваше да открие нападателя й. Едва тогава щеше да позволи на разгневения звяр в себе си да излезе наяве…