Шърли Бъзби - Игра на съдбата

Погледите им се срещнаха и тя разтревожено попита:

— Открихте ли нещо?

Никълъс поклати глава. Седна на стола до леглото й и отново хвана ръката й.

— Можем ли вече да поговорим за това?

— Няма какво толкова да ти кажа. Реших да изляза на разходка и забелязах ябълковата градина. Отправих се в тази посока и после… поколеба се, очите й потъмняха. — Не знам, беше много странно, но изведнъж усетих страх. Нещо вътре в мен ми прошепна, че трябва веднага да се махна оттам.

Никълъс присви устни.

— Слава Богу, че си послушала вътрешния си глас. Ако беше останала там, Роуз можеше и да не те намери навреме. Няколко минути още с тази проклета панделка около врата и нямаше да седиш тук и да ми разказваш за това.

Тес леко му се усмихна.

— Знам. Тази мисъл ми дойде наум поне сто пъти след случилото се — и тя оживено продължи: — Както и да е. Излязох от градината и бях на няколко метра от пътя, когато той ме нападна — спря, не можеше да продължи, тялото й се разтрепери.

Никълъс целуна тясната й длан и бързо каза:

— Ако не искаш, недей повече да ми разказваш. Отговори ми на два въпроса и повече няма да те измъчвам. Имаш ли някаква представа защо някой ще иска да те убива? И би ли разпознала нападателя си?

Тес бавно поклати глава.

— Забрави ли? — попита тихо тя. — Не знам коя съм и затова не мога да ти кажа защо някой би искал да съм мъртва. А дали ще мога да го разпозная… — тя горчиво се усмихна. — Бях твърде заета да се боря за живота си, за да видя кой ме души!

Тес не му каза цялата истина. Вярно беше, че не разпозна нападателя си и все още не знаеше коя е, но след като дойде в съзнание в главата й започнаха да се появяват откъслечни спомени от миналото й. Видя дълга галерия с портрети, където един портрет се набиваше на очи — на една жена, която много приличаше на нея, но Тес знаеше, че портретът не е неин. Но преди да успее да го осъзнае, споменът изчезна. След няколко минути се появи друг образ: видя голямо имение и същият господин, когото срещнаха по пътя като тръгнаха от „Черното прасе“, слизаше по стълбите. Но още не успяла да свърже фините, но арогантни черти с някое име, и този спомен се стопи. Точно преди Ник да влезе, в мислите й изплува женско лице — прекрасно, с теменужени очи, досущ като нейните. Тес беше сигурна, че ако успее да се съсредоточи ще си спомни името на жената… и на мъжа.

Въздъхна и тъжно погледна Никълъс. След като не вярваше, че си е изгубила паметта, какъв смисъл имаше да му казва какво става в главата й.

Никълъс продължително се вгледа в лицето й. Дори и след такова брутално посегателство върху живота й, тя все още упорито държеше на смешните си историйки… Несигурното подозрение, че тя може би казва истината, се загнезди по-здраво в главата му. Ако тя наистина не знаеше коя е… ако нямаше алчно, потулено в сянка семейство, което чакаше да получи наградата си…, ако това беше истина, тогава Господ да му е на помощ, защото подло се беше възползвал от загубата на паметта й, беше изнасилил и отвлякъл невинна девойка!

Гневно отблъсна това неприятно заключение. Беше напрегнат заради нападението срещу нея — толкова пленен от чара й, че бе способен да повярва на всичко, което му кажеше. Точно така — позволяваше на увлечението си по нея да надвие здравия му разум. Разбира се, че знаеше коя е. Рано или късно семейството й щеше да се появи и да настоява за своето. Но това не даваше отговор на двата въпроса, които в момента най-много го вълнуваха — кой и защо се бе опитал да я убие?

Изражението му не подсказваше за какво си мисли и той бодро каза:

— Е, ти направи най-важното, съкровище — оживя и единствено това има значение.

Тя леко му се усмихна.

— О, Ник — искрено въздъхна. — Бях толкова изплашена!

Прегърна я още веднъж, целуваше нежно къдриците й и я успокояваше. Думите му като че бяха вълшебни — след няколко минути тревогата от лицето й почти изчезна. Като засегна чувството му за вина, тя каза:

— Тази вечер ще спя тук, в кухнята. Джени каза, че ще донесе един матрак за себе си, а Сара ще остави вратата на стаята си отворена. А Роуз и Том са в дъното на коридора. — После добави: — Знам, че имам идеално легло горе, но поне за тази вечер мисля, че ще се чувствам по-добре тук, долу.

Никълъс се поколеба за миг и после бавно каза.

— Мисля, че идеята е много добра — прочисти гърлото си и неловко добави: — Всъщност преди всичко това да се случи, щях да говоря с теб за едни гости, които може би ще останат тук за няколко дни…