Шърли Бъзби - Игра на съдбата

Никълъс познаваше и двамата откакто се помнеше. Барон Рокуел всъщност беше приятел на Рандъл, но беше по-сърдечен от предишния граф и винаги намираше време да обърне малко внимание и на младия Ник. Всъщност именно Том, за раздразнение на Рандъл, беше завел Ник на първия му професионален бокс и дори напътстваше нетърпеливите и несигурни стъпки на Никълъс и Алекзандър в доста по-неприлични начинания…

Ник и Алекзандър станаха неразделни приятели от момента, когато се запознаха в имението Корнуел на Рокуел; семействата им дружаха и по едно време имаше големи надежди, че Том ще направи предложение на Атина. За щастие баронът успя да избегне тази злощастна съдба, помисли си с усмивка Никълъс.

Двете по-млади момчета ходиха заедно на училище и дори служиха заедно в армията, но за кратко. Алекзандър се отегчи от военната кариера и след като нямаше нужда да си изкарва прехраната, за разлика от Ник, се отказа от чина си няколко години по-рано. Братята Рокуел бяха сред първите, които радостно приветстваха завръщането на Ник в Англия.

Въпреки че не бяха известни със сдържаността си, Рокуел се задоволиха с приятен разговор, докато не сервираха храната и напитките. Едва когато слугите излязоха, Алекзандър каза:

— Вече си мислех, че тия хора няма да ни оставят насаме! Не че не ми е приятно да видя колко добре обучен е персоналът ти — но имаме проблем и не можем да говорим пред слугите!

Никълъс си наля още една чаша кафе и вдигна въпросително вежди.

— Проблем? Какъв?

— Много сериозен — раздразнено отвърна лорд Рокуел. — Проклетият Авъри! Ужасно ми се иска войските на Бони да го бяха пратили по дяволите!

— Каквото е и моето желание — каза сухо Ник. — Но какъв проблем може да ви създава Авъри?

— Племенницата ми — мрачно каза Рокуел и тревога се появи върху обикновено слънчевото му лице.

— Наследницата? Теа? Теда? Или нещо такова — запита Никълъс.

— Тес, съкратено от Тереза. Кръстена е на прабаба си. Онази, която избягала с дядо ти — обясни Алекзандър.

— Знам коя е. И защо тя да ви е проблем? Да не е избягала с учителя си по танци или е нещо още по-скандално?

Докато отхапваше от парче печен телешки врат с горчица, Том каза:

— Де да беше толкова просто. Работата е там, че Авъри иска да се ожени за нея. Погледни го от наша гледна точка — не можем да понасяме Авъри, също като Тес. Не искаме да се обвързва с гадняр като Авъри!

— Да, разбирам проблема ви, но тя ви е племенница, защо просто не я отведете в Корнуел?

— Не можем — лелите… — отвърна Алекзандър.

Никълъс изглеждаше напълно объркан.

— Лели? А те какво общо имат с това?

— Те са две и Тес не иска да ги изостави. Това стиснато копеле Грегъри не им остави почти никакви средства. Зависят от Авъри. Тес твърди, че Авъри ще ги унижава, ако тя не е там да го възпира.

— Ами тогава — вие сте достатъчно гостоприемни — купете им къща и ги настанете там заедно с Теа, т.е. Тес, така ще са далеч от Авъри. Какво по-лесно от това?

— Имат принципи, лелите, особено Хети — кисело отвърна Алекзандър. — Не позволяват на Тес да харчи парите си за тях, още повече ние нашите, за да ги освободим от Авъри.

— Е, тогава просто ще трябва да обясните всичко на Тес и за нейно добро ще я накарате да дойде с вас в Корнуел. Ако положението на лелите стане непоносимо, мисля, че ще можете да надвиете принципите им.

Барон Рокуел погледна проницателно Никълъс.

— Някога срещал ли си Тес?

— Том, тя е Мандъвил! Ти как мислиш? Не бих я разпознал дори и да почука на външната врата.

— Там е работата — мрачно отвърна Том, — че ако познаваше Тес, щеше да знаеш колко глупаво е предложението ти. Не можеш да я накараш да отиде никъде, ако тя сама не иска. Няма да изостави лелите си. Доста твърдоглава е нашата Тес.

Никълъс го стрелна с поглед.

— На колко години е тази ваша племенница, все пак?

— През април навърши двадесет и една.

— Боже мой! — сприхаво измърмори Никълъс. — Защо по-рано не сте се заели с нея? Или поне да я омъжите като е свършила училище? Ако толкова се тревожите да не би Авъри да се ожени за нея, намерете подходящ човек, който ви харесва и я оженете. Така съпругът й ще я научи да уважава мъжкия авторитет и той ще се погрижи за лелите.

Рокуел и Алекзандър се спогледаха. Настъпи тишина. Рокуел уверено се наведе напред.

— Вече мислихме за това — направи пауза, погледна брат си и бързо каза: — Мислим, че ти си подходящ за Тес!

Никълъс погледна двамата си приятели невярващо.