Шърли Бъзби - Игра на съдбата

Никълъс се намръщи.

— Не точно — призна неохотно той.

В очите й проблесна тревога.

— Тогава какво точно имаш предвид?

Погали бузата й и я погледна в очите.

— Искам да кажа, че няма да те насилвам, но си запазвам правото да се грижа за теб и да те задържа тук на сигурно.

— Няма повече да се любиш с мен? — недоверчиво попита Тес, изплашена и засрамена от чувството на разочарование, което премина през тялото й.

Долната му устна чувствено се изви и Никълъс дрезгаво отвърна:

— Не съм казал това, а само, че няма да те насилвам, защото съм сигурен в способността си да те накарам да го желаеш.

— Така ли? — студено попита Тес.

Бузите й пламнаха от гняв.

— Да — нощта, която прекарахме в „Черното прасе“ както и целувката, която току-що си разменихме, само доказват твърдението ми. Можеш да се преструваш, че не ме искаш; можеш да казваш, че не ме искаш, но забравяш, че вече съм вкусил от сладката ти страст. Много добре си спомням как ми се отдаде с охота.

— Разбира се, след като ме напи с бренди! — разгорещено отвърна Тес. — Бях изтощена и объркана, и ти се възползва от мен! Знаеш, че беше така!

— Искаш ли да ти докажа, че лъжеш? — настоя той. — Сега не си изморена и се съмнявам, че си пила.

— Това няма нищо общо! — отвърна тя отчаяно, като знаеше, че само ако я докосне ще забрави всичките си разумни доводи.

— Нима?

Никълъс се протегна и я хвана здраво за раменете. Въпреки съпротивата й, той я сложи в скута си и я притисна до гърдите си.

Тес предположи, че е много ядосан, че думите й са накърнили честта му и се сви. Очакваше устните му насилствено да се впият в нейните и беше готова да се възпротиви с всички сили, но за нейна изненада целувката му беше нежна и копнееше за нейния отговор. Тя се сдържаше, опита се да не реагира, но при допира на устните му чувствата й изригнаха, гърдите й изтръпнаха, непокорното й тяло лудешки се отзова.

Той не бързаше, целуваше я спокойно и леко хапеше стиснатите й устни. Ръцете му галеха врата и тялото й. Тес почувства, че отслабва, отпусна се и се облегна на него, притисна устни към неговите. Докосна гърдите й и тя издаде глух стон на безпомощност.

— Ще помогне ли, ако призная, че губя контрол що се отнася до теб — достатъчно е само да те докосна и не мога да мисля за нищо друго, освен колко си сладка и за насладата, която ще получа, когато се плъзна в теб и чуя стоновете ти на освобождаване?

Тес не му отговори, но той сякаш съзря нещо издайническо в изражението й. Мълчаливо я вдигна на ръце и я понесе към стълбите. Тя не направи никакво усилие да му избяга. Мислите й бяха замъглени и неясни, във вените й се надигаше неудържима страст.

Никълъс не се поколеба — насочи се към стаята й и ритна вратата. Едва прекрачил прага, в мига, когато краката й докосваха земята, я притегли силно към себе си и я целуна страстно. Целувката му не беше нежна, а възбудена мъжка целувка, устните му бяха бързи и настоятелни, езикът — горещ и смел. Тес му позволи да прави с нея каквото си поиска — устните й се разтвориха, за да може той да проникне, ръцете й обвиха врата му, тялото й се притисна към твърдия член между бедрата му.

Когато най-накрая той повдигна глава, двамата дишаха тежко и Тес знаеше, че в очите й блести същата силна страст, която виждаше в неговите, че бузите й пламтят като неговите и че и двамата са изпълнени с влудяващ копнеж. Тя го желаеше — беше толкова просто и толкова объркано…

Сложи ръце на кръста й и я избута в средата на стаята, като не сваляше очи от лицето й. Пусна я и припряно развърза възела на вратовръзката си като я хвърли на земята. Последва я сакото му. С полуразкопчана риза отново я притегли към себе си.

Тес едновременно мразеше него и себе си, но охотно се озова в прегръдките му и послушно вдигна устни, за да усети неговите. Той страстно я целуна и когато устните й бързо се отвориха, я притисна по-силно и целият потрепера.

Измърмори нещо и бързо я вдигна на ръце. Отнесе я върху леглото и легна до нея върху меките завивки. Тес напълно съзнаваше, че още веднъж му позволява да я прелъсти, но докосването, целувките, ласките му бяха твърде силни, за да устои.

Тялото й копнееше — устните й за целувките му, гърдите й за допира му, желаеше го вътре в себе си. Прокле се за слабата си воля и се отказа от всякакви преструвки. Тя искаше това, искаше него, искаше да усети как бясно се движи в нея и не можеше да го отрече. С всяка измината минута горещата й страст я изгаряше, зърната й изпъкнаха, долната част на тялото й се отпусна и запулсира. Първичната нужда да се слее с него притъпи всичките й други чувства.