Шърли Бъзби - Игра на съдбата

Тес се събуди внезапно, сърцето й биеше силно. Щом кошмарът се изпари от съзнанието й, тя се огледа объркано наоколо — всичко й се струваше непознато; но после като разпозна стаята, в която лежеше, се намръщи. Сънят й беше заплетен и плашещ, но това беше нищо в сравнение с откритието, че паметта й все още не се беше върнала. Сякаш животът й започваше от онзи миг, в който се събуди под дъба — никой сън не беше по-страшен от този.

Беше сънувала странни неща и, въпреки че започваха да се замъгляват в главата й, успя да си спомни главната нишка — опасност, чувството, че трябва да избяга, беше сигурна, че бяга от нещо. Смътно си спомни, че в съня имаше две жени — едната с побеляла коса, а другата — красива и не много млада, но освен това, почти нищо не си спомняше за тях, освен, че бяха много важни за нея.

Въпреки ранния час, Тес знаеше, че няма да може отново да заспи. Неохотно се измъкна от топлото легло и се запъти към банята. След като се наплиска със студената вода, тя се върна в спалнята, разрови жаравата в камината и хвърли нови дърва, за да пламне огън. Бяха й оставили гребен и четка, и тя седна на чергата пред камината да се среши, мислите й се въртяха около съня и това какво ли можеше да означава за нея.

Беше толкова объркан и като че ли безсмислен, но тя бе убедена, че в него се крие обяснението за загубата на паметта й или поне събитията, които я бяха причинили. Загледа се в една точка, като се опитваше да си спомни всеки детайл от съня. Двете жени; дълга тъмна галерия; ужасяващи гръмотевици и светкавици; бързо препускане през буря; огромна зловеща фигура и барон Мандъвил…

Намръщи се. Защо, когато вчера мерна Мандъвил, толкова се вцепени? Дали го познаваше? Или просто й напомняше за някого, от когото се страхува? Но защо присъстваше в съня й? Дали не е играел някаква роля в миналото й? Сви рамене. Надяваше се, че не. Имаше нещо в това студено красиво лице, което я плашеше, усещаше голям гняв всеки път щом се сетеше за него.

Някой почука на вратата и я отвлече от мислите й. След миг се подаде Джени и се ококори като видя Тес да седи на пода.

— О, мис! — започна тя уплашено. — Знам, че е много рано, но мислех само да се промъкна и да ви оставя горещ чай и няколко току-що изпечени кифли, а вие вече сте станали. — И продължи разтревожено: — Да не би леглото да не ви е удобно? Господарят няма да е доволен, ако нямате всичко, от което се нуждаете. Много е влюбен във вас!

Джени я гледаше с любопитство и Тес усети как се изчерви. Откакто беше будна мислеше за съня си и насила отхвърляше мислите за оскърбителното си положение и по-точно за мъжа, който беше причина за него — арогантният граф на Шерборн. Реши да не говори за него и тихо промълви:

— Много мило от твоя страна — малко чай ще ми дойде чудесно.

Джени й се усмихна и остави тежкия поднос на една от масите до огъня.

— Ще донеса роклята ви — мама доста се постара. Ще свърши работа докато господарят ви купи други рокли.

С явна симпатия в погледа, тя добави:

— Наистина е ужасно, че каретата ви се е преобърнала и всичките неща са се изкаляли. Доста неприятно, че сте изгубили всичко и че е трябвало да взимате рокля назаем от някаква гостилничарка, за да облечете нещо.

При изненадата на Тес, Джени мило й обясни:

— Графът обясни всичко на мама вчера. Помислих си, че е много вълнуващо — да избягаш от лошия си втори баща, да ти се преобърне каретата, графът да те спаси и всичко останало. От пръв поглед се е влюбил във вас и веднага ви е докарал тук. Толкова романтично!

Тес едва не изпусна чашата с чай, която държеше и се замисли дали графът има още романтични истории, с които да замайва главите на слугите.

— Ааа, да, беше голямо приключение! — едва промълви тя.

Джени й се усмихна още веднъж и като обеща да се върне с възстановената рокля, изхвърча от стаята. Тес се ядоса на графа. Лош втори баща! Преобърната карета! Може би трябваше да му благодари, че не я е представил като лъжкиня. Но изведнъж й дойде една неприятна мисъл — откъде знаеше, че не е лъжкиня?

Не беше лъжкиня, настоя тя упорито. „Знам си, че щях да се чувствам различно, ако бях.“ Сви устни. „И определено нямаше да съм девствена!“

Без да си дава излишни надежди, Тес все повече се убеждаваше, че принадлежи към висшата класа. Не, че се чувстваше по-горе от другите, а разни дреболии — това, че естествено възприе слугите; знаеше как да си служи с приборите, дори способността да различава качеството и вродената склонност към комфорт. Това бяха доказателства, че не е фермерска или магазинерска дъщеря, лъжкиня или прислужница в гостилница. Или, помисли си горчиво тя, проститутка. Не вярваше, че положението й в живота е това, което графът й беше измислил. Тогава коя беше тя?