Шърли Бъзби - Игра на съдбата

„Ще го поставя на мястото му, ако се окаже, че съм голяма наследница от известен род“, мрачно си помисли тя. И се усмихна като си представи втрещеното изражение на графа, ако случаят се окажеше такъв.

Шумът от колела и тропането на копита привлече вниманието й — появи се двуколката на Никълъс, сякаш го беше повикала. След минута той скочи от нея, подаде юздите на Джон, който беше излязъл да го посрещне и се насочи към къщата. Устата й внезапно пресъхна, пръстите й леко затрепериха, изправи се и се обърна към вратата.

— Добър ден, милорд! Доста противно време, нали? — поздрави го тя привидно спокойна.

Никълъс свали прогизналата си пелерина и кожената шапка и й се усмихна.

— Издържал съм и на по-лошо с много по-малко удобства.

Огледа се и забеляза промените.

— Много добре! Виждам, че и останалите мебели са пристигнали — питах се дали дъждът няма да ги забави. Доволна ли си?

— Стана доста уютно — каза сухо тя, искаше й се да не изглежда толкова жизнерадостен и елегантен в червеникавокафяво сако по мярка и кожени бричове, прилепнали по мускулестите му бедра. Опита да си спомни всички причини, поради които трябваше да го гледа с ненавист, но паметта й изневери. Просто стоеше и го наблюдаваше, представяше си как устните му се движат върху нейните, как се притиска към топлото му силно тяло…

Никълъс се учуди на тона й и на скованата й стойка, приближи се до нея и повдигна брадичката й. Потърка с палец горната й устна и спокойно попита:

— Липсвах ли ти, съкровище?

Тес с усилие успя да се сдържи и да не се отдръпне.

— Разбира се, че не! Имах да мисля за по-важни неща, отколкото за теб.

— О, така ли? — измърмори той и още се приближи. — Изглежда идвам точно навреме…

Тес изведнъж се озова в прегръдките му, устните му сграбчиха нейните и я целуна всепоглъщащо, като я притисна силно до себе си. Въпреки намеренията си, не можеше да не му отвърне — зарови пръсти в гъстата му черна коса, крехкото й тяло се облегна на неговото, когато усети познатият копнеж да се надига в нея. Устните й омекнаха. Никълъс изсумтя, когато ръцете му се плъзнаха надолу и я обхванаха отзад, притисна я до изпъкналия си член.

Замаяна от емоциите, които изпълваха тялото й, Тес прие със задоволство действията му; през ума й не премина и най-малката мисъл да се възпротиви. Потрепера, когато по-силни усещания успяха да разрушат макар и малките бариери, които си беше изградила срещу него. Трябваше да признае, че й беше липсвал… неизмеримо; че се чувстваше полужива-полумъртва, след като си тръгна вчера вечерта; че нетърпеливо очакваше завръщането му. В този момент разбра, че вече беше взела решението си относно него — всъщност това бе станало още в мига, когато го видя…

Беше Никълъс, който развали целувката и я отблъсна от себе си. Когато я погледна, изражението му беше сърдито.

— Как го правиш? — грубо попита той, а в очите му ясно се четеше страст. — Нямах намерение да те целувам, още повече да те натискам върху масата и да се потривам о меките ти бели бедра. И все пак щом те погледнах, ми се прииска да го направя. Каква си ти? Вещица?

Все още разтърсена от силните емоции, които толкова лесно възбуди у нея, Тес отчаяно се опитваше да се върне към реалността. Никълъс като че ли не забеляза състоянието й, вдигна я на ръце и я занесе върху канапето. Потри с устни ухото й и промърмори:

— Съкровище, не исках да те изплаша — знам, че досега не съм ти го показвал, но аз не съм чудовище. Никога не трябва да се страхуваш от мен — усмихна й се закачливо. — Дори и когато съм в дяволско настроение, което подозирам ще се случва често, когато и ти си тук…

Взе едната й ръка и нежно я целуна.

— Знам, че лошо се изразих… И преди съм правил необмислени неща, но никога не съм отвличал човек. За проклятие, но май не усещам никакво угризение за това. Няма да те нараня, въпреки че ми е трудно да държа ръцете си настрани от теб. Не бива да се боиш, че ще те изнасиля.

Тес го наблюдаваше с широко отворени очи. Беше толкова красив, странно мил, изражението му решително и загрижено, кичур черна коса падаше върху челото му. „Не е честно“, помисли си тя тъжно. Трябваше да го мрази, но само да я докоснеше и тя се разтапяше в ръцете му. Щеше да й е по-лесно, ако той се държеше брутално, а не мило с нея.

Пое си дълбоко въздух и небрежно дръпна ръката си, решена да изпита силата на думите му.

— Това означава ли, че ако кажа, че не искам да съм ти любовница, ще ме пуснеш да си отида?