Шърли Бъзби - Игра на съдбата

Замаяна от първичните нужди, които контролираха тялото й, копнееща за момента, когато щяха да съединят телата си, Тес неспокойно се мяташе на леглото, бедрата й се движеха в ритъм с проникващите му пръсти. Копнееше за него. Този път сладките усещания бяха по-силни; този път тя знаеше какво ще се случи и го очакваше нетърпеливо. Всеки тласък на пръстите му в нея увеличаваше копнежа й и тя изстена. Не можеше повече да чака. Искаше го сега!

Обхвана с ръце главата му и го придърпа нагоре. Когато устните им се срещнаха, тя го целуна дълбоко, езикът й се плъзна между устните му, за да се оплете с неговия. Опиянена от вкуса на устата му, Тес се отдаде на сексуалното удоволствие — нищо нямаше значение освен това диво горчиво-сладко чувство, което я държеше в робство. Пръстите му мърдаха и тя безпомощно се изви, копнежът между бедрата й я влудяваше.

— Моля те! — изстена тя, допряла устни о неговите, засилващите се движения на тялото й разкриваха копнежа, както и думите й.

Той напълно загуби контрол; извади пръсти от топлия влажен отвор и обхвана бедрата й, разтвори ги, за да направи място за себе си. Никълъс трепереше от силната страст, която го беше завладяла, мислеше само за меката топлина на кожата й, за вкуса на устните й и за сладката жега, в която можеше да изгори.

Когато разтвори бедрата й и се отпусна между тях, Тес за миг се почувства уязвима, но това изчезна, когато гърдите му допряха нейните и почувства тежестта му — остана очакването. Нежно погали хълма й и насочи члена си към топлия мек отвор, скрит под огненочервените къдрици между краката й.

Беше стегната, но толкова влажна и гореща, че с малко усилие Никълъс успя да се плъзне докрай в нея. Отново хвана бедрата й и я придърпа по-близо до себе си, устните му прилепнаха към нейните и езикът му изпълни устата й, също както твърдият му член бе изпълнил отвора й.

Тес го прие охотно — обгърна с ръце раменете му, притисна с крака бедрата му и отвори устни за езика му. Той я беше изпълнил — всеки нерв, всяка фибра от тялото й бяха наситени с него. Болеше я, но сега болката беше различна — по-силна, по-настоятелна. Дивашки се издигаше към него. Удоволствието я заля, когато Никълъс простена и нежно захапа долната й устна.

— Жив ме изгаряш, съкровище — промърмори той и стисна бедрата й по-силно. — Но това е огън, в който се радвам да горя — и устните му се плъзнаха по шията й.

Тес не можеше да мисли, нито да говори, а само да чувства и когато той започна да се движи в нея, когато устните му се плъзгаха по врата към гърдите й и обратно към устните, тя се запита дали човек може да умре от удоволствие. Силата на емоциите нарастваше до момента, когато тя не можеше повече да се сдържа — изпъваше се, за да посрещне всеки негов тласък, тялото й изгаряше от необуздан копнеж да достигне дългоочакваната кулминация. Изведнъж тялото й се сви, разпадна се на хиляди парченца и тя изплака, когато екстазът изригна в нея.

Никълъс погълна стона й с устни, тялото му потръпна, когато се изпразни и потъна в сладкия делириум на крайното удоволствие. Дълбоко в нея той забави движенията, но ръцете му още стискаха здраво бедрата й и той поемаше всеки тласък, който идваше от телата им.

Тес плуваше, струваше й се, че е прегърнала слънцето. Изгаряше, но нетърпението го нямаше, сега по тялото й бавно се разливаше някаква ленивост.

Целувките на Никълъс омекнаха, сега когато кулминацията на страстта бе отминала, но въпреки това той с неохота се откъсна от нея и легна на леглото. Притегли я към себе си и я обгърна с ръце. Дълго лежаха така без да продумат, всеки зает със собствените си мисли.

Тес не искаше да мисли за това, което току-що се беше случило между тях, но не можеше. Имаше неприятното чувство, че беше загубила битката. Каквито и нечестни способи да беше използвал, оставаше си фактът, че я беше накарал да признае, че независимо какво казва или прави, тя го желае. Тес знаеше, че няма връщане назад. Защо да продължава тази битка, след като знаеше, че отново ще я загуби? Независимо дали й харесваше или не, тя беше станала любовница на графа на Шерборн.

Тогава Никълъс се размърда и прошепна в ухото й:

— Желая те. Пак. Сега.

Тя дори не се възпротиви, бяха стигнали твърде далеч. Отлично бе тренирал тялото й и само думите му я накараха да потрепери от възбуда, дори зърната й настръхнаха. Когато той легна върху нея и устните му намериха нейните, Тес забрави мислите си и остави плътта да я ръководи.