Шърли Бъзби - Игра на съдбата

Този път имаше по-малко прелюдии. Когато се увери, че тялото й е готово за него, той бавно проникна в стегнатия отвор и почти без усилие стигнаха до края и заедно пропаднаха в бездната на плътското удоволствие.

След малко Никълъс с нежелание стана от леглото. За свое учудване, той можа два пъти за толкова кратко време да достигне екстаза с нея. Откри, че с много малко усилие можеше охотно да продължи да го прави. Тъжно се усмихна. Не е бил толкова буен от младостта си — нито толкова издръжлив!

Бързо се облече с гръб към нея. Следобедът не мина както го планираше да я посети и да й донесе подаръците, които цяла сутрин дискретно беше обикалял да купува от шивачите в радиус от двадесет мили. Двуколката му беше наполовина пълна с всякакви женски дрънкулки. Въпреки че не беше много чувствителен мъж, Никълъс знаеше, че след това, което се случи между тях, малката Доли няма да се зарадва на щедростта му. Беше ясно, че ще прилича на заплащане за услугите й. „По дяволите, не трябваше да я докосвам!“, помисли си той, докато се мъчеше да приведе в ред измачканите си дрехи.

Но стори точно обратното и погледна към износената розова рокля на пода — беше я скъсал, докато бързаше да я свали от тялото й. Въздъхна. Изглежда нямаше да може да изчака до утре, за да й даде новите дрехи.

Разгневен от ситуацията и особено от липсата си на самообладание, Никълъс се извърна към нея. Изражението му омекна. Изглеждаше прелестна сред купчината чаршафи, устните й все още бяха червени от страстта му, огнените й къдрици бяха разпръснати върху бялата ленена възглавница, а едно от шоколадовите й зърна се подаваше изпод чаршафите, които очертаваха стройното й тяло. Беше много привлекателна и Никълъс едва се сдържа да не се върне до нея на леглото.

Притесни се от очевидната си възбуда само при вида й, но спокойно каза:

— Съжалявам за роклята ти — боя се, че съм я съсипал.

Тес би била доволна, ако имаше нещо толкова обикновено, като състоянието на дрехите й, за което да мисли. Като притискаше чаршафа плътно до себе си, тя се надигна и се огледа за роклята. Забеляза я и скочи от леглото, за да я вдигне. Не искаше да му повярва, но явно дрехата вече не подлежеше на поправка.

Погледна го обвинително.

— А сега какво да правя? — отчетливо попита тя. — Може би възнамеряваш да ме държиш гола — винаги готова за употреба?

Никълъс потрепера при думите й. Не искаше тя да гледа на отношенията им по такъв начин и се ядоса. Не можеше ли просто да приеме ситуацията? Нито една от предишните му любовници не му беше създавала такива неприятности и когато тази мисъл мина през главата му, той си даде сметка, че тя не е просто поредната жена в живота му, а означава нещо повече за него. И въпреки това му беше любовница — нямаше защо да го отрича. Така че какво повече искаш от нея? — вбесен се запита. Но нямаше отговор. Реши да се измъкне от неприятното положение.

— Въпреки че идеята е прекрасна, не е необходимо. Може да не са ти точно по мярка или да не са твой стил, но в двуколката има няколко рокли за теб. Надявам се да ги одобриш, докато намеря други, които да са ти по вкуса.

Звучеше твърде официално. Почувства се объркан и се извърна.

— Ще наредя на Роуз и Джени да ти донесат нещата.

На Тес й се искаше да запрати думите му обратно в арогантното му лице. Но след като нямаше намерение да се разхожда гола, беше по-добре да преглътне гнева и гордостта си и да носи проклетите дрехи. Може и да не й харесваха, но се налагаше да ги приеме — това й се стори най-унизителното. Погледна кисело към вратата, която се затвори зад гърба му. Защо той винаги печелеше? — тъжно си помисли тя. Защо винаги тя трябваше да отстъпва?

Проклинаше го тихо и увита в чаршафа чакаше появата на слугите. Мислеше ту за деспотичната му натура и изброяваше всичките му недостатъци, ту как се разпадна в ръцете му, спомняше си как тежкото му тяло притискаше нейното, вкуса на устните му и как лесно му позволи да я манипулира…

Изведнъж от килера се чуха гласове и Тес извърна глава натам. Видя как Том и Джон се мъчат да сложат огромна вана в центъра на стаята. Те също я видяха и й се усмихнаха.

— Графът предположи, че може би ще ви хареса временно да сложим тук една вана. Водата се топли на печката и много бързо ще ви я напълним. Съгласна ли сте?

Притеснена, и като че ли някой бе вързал езика й, Тес поклати рошавата си глава. Спомни си, че не е облечена и притвори вратата. Замисли се колко чудесно би било да се изкъпе — истинска баня, не само плискане с вода. Напомни си, че не бива да се трогва толкова от една подобна случка, но не успя — графът може да беше непоносим, арогантен, деспотичен мъж, но не можеше да му се отрече досетливост.