Шърли Бъзби - Игра на съдбата

Изведнъж й хрумна нещо.

— Не те ли е страх от семейството ми? Как си мислиш, че ще реагират, когато научат какво си сторил?

Никълъс присви очи и Тес още веднъж си помисли колко опасен враг може да бъде той.

— Предполагам, че ще са доста разочаровани като разберат, че планът им не е успял… — започна той съвсем спокойно — …или поне не така, както са го замислили. Но една щедра сума вероятно ще ги успокои, щом разберат, че няма насила да се оженя за теб — независимо от заплахите им да вдигнат голям скандал! Репутацията ти е съсипана, скъпа! Можеш да вземеш каквото ти предлагам или да останеш с празни ръце — за мен няма значение. А колкото до семейството ти — спокоен съм, че каквото и да е положението им, няма да са толкова глупави и да разгласят тази история, но ако все пак… — И погледът му се вледени. — Както казах — ти си опетнена и в единия, и в другия случай.

Очите на Тес пламнаха и розовина покри бузите й.

— Ти си подъл! — извика тя гневно, страхът й беше напълно изчезнал.

Внезапно ядосан на себе си, Никълъс направи това, което възнамеряваше цяла сутрин.

— Подъл ли съм? — изръмжа той и я сграбчи в прегръдките си. — Не по-малко от теб, скъпа — аз поне съм искрен за това какво искам! Не съм ти предлагал едно, а после да настоявам за друго.

Устните му докоснаха нейните и той я целуна страстно, настойчиво, като я притегли близо до себе си.

От допира на жадните му устни и от силната прегръдка по тялото на Тес преминаха диви тръпки. Тя откри, че точно тук е копнеела да бъде — в ръцете му, тялото й — притиснато към неговото. Страстта се разля по вените й като сладък мед и я размекна. Опиянена от близостта му, от бързо разпростиращите се вълни по тялото си, тя сякаш се разтопи. В този момент светът сякаш бе изчезнал, съществуваха само те двамата…

Но Тес изведнъж осъзна какво прави и започна да се дърпа. Откъсна устните си и с юмруци заудря по гърдите му.

— Пусни ме! — задъхано извика тя като се въртеше в ръцете му. — Пусни ме!

Той дишаше тежко, а очите му блестяха от страст. Пусна я неохотно. Трябваха му няколко секунди, за да дойде на себе си; кръвта му кипеше от страст, членът му силно изпъкваше под стегнатите бричове, обсебен беше от естествената нужда да свърши каквото бе започнало. Разтърси глава, като че ли искаше напълно да се отърси от страстта, която го владееше. Погледна свирепо Тес, свита зад един стол.

Тя го гледаше дръзко, брадичката й леко вирната, а очите й — потъмнели от гняв.

— Никога… — започна тя разтреперана — …не съм искала да се ожениш за мен! Това хрумване си е изцяло твое!

За миг Никълъс изглеждаше смутен. Вярно, че никога не беше повдигала въпроса… но ако не е заради брак, защо, по дяволите, беше стигнала дотам да споделя леглото му? Само за секунда убеждението, че нейната цел е брак, се стопи. Ако предположеше, че историята й за изгубената памет е…

Той ядосано отхвърли недовършената си мисъл. Това е абсурдно! Разбира се, че целта й е брак. Няма друго обяснение, защото в противен случай…

Никълъс навъсено я погледна — изглеждаше толкова млада, беззащитна срещу злините в света… нещо в гърдите му се сви и той неочаквано изпита нежност към нея.

— Ще се погрижа да ти донесат нови дрехи — внезапно каза той и смени темата. — Има една шивачка в селото — сигурно ще може да ти спретне нещо подходящо, докато намеря време да се заема с гардероба ти.

Тес го зяпна изумена. Той я пренебрегваше! Преструваше се, че не е чул думите й! Мислеше я за лъжкиня и интригантка, а когато тя се опиташе да се защити, той просто оставаше глух за думите й.

— Добре! Купи ми дрехи! Дай ми бижута и слуги! — едва успя да изрече тя вбесена. — Но помни, че ще проклинаш деня, в който си ме срещнал!

Никълъс леко се усмихна, а погледът му се плъзна по крехкото й тяло.

— Докато си в леглото ми не ми пука каква дяволия си измислила, съкровище!

Безумен гняв изпълни Тес. Каква арогантност!

— Добре, поне се разбрахме! — просъска тя.

Тес доста се въртя преди да заспи. Сама в това огромно легло, тя трескаво мислеше, вперила поглед в танцуващите сенки на замиращия огън в камината.

Как можа да изрече тези думи толкова прибързано? В мига, когато излязоха от устата й, тя разбра, че немирният й език отново я е въвлякъл в неприятност — самодоволната усмивка върху лицето на Шерборн само го потвърди.

Подведе я гнева й, и въпреки че искаше да върне думите си назад, по някакъв начин да поправи белята, старият инат и гордост не й позволиха. Не желаеше да се унижава още повече.