Шърли Бъзби - Игра на съдбата

Изведнъж сърцето й заби лудо и я връхлетя странното усещане, че това се е случвало и преди — че и преди е била в тази стая… с него! Беше невъзможно и все пак… начинът, по който погледът му се плъзгаше по тялото й и този копнеж, запален в черните му очи, й бяха много познати. С усилие отмести очи от него.

— Може ли да видя и другите стаи? — Каза го плахо, колкото отново да наруши тишината, не че толкова й се искаше да разгледа цялата къща.

Никълъс сви рамене и се отдръпна от прага.

— Разбира се. Надявам се всичко да ти допадне, но не се учудвай, че няма много мебели — наредих на Джон да извади само най-необходимите, за да се чувстваш удобно тази вечер. Утре сам ще проверя килерите и ще докарат още.

Въпреки ситуацията Тес се усмихна. Държаха се толкова официално, като бегли познати, а миналата нощ бе лежала гола в прегръдките му… Погледна широките му устни и усети как кръвта й закипя, по тялото й се разля топлина, но изпита отчаяние.

„Миналата вечер“, повтори си тя за кой ли път, „няма да се повтори“. „Тогава имах причини, извинения“, опитваше се да си втълпи Тес, докато се качваха по широкото стълбище. Снощи беше объркана и изтощена — а и той преднамерено я беше напил с бренди, докато тя не изгуби контрол върху себе си…

Телата им възбуждащо се докоснаха и Никълъс можа да я усети с цялото си същество, както и тя него. С всяка стъпка тялото му се сковаваше, а жегата между бедрата му нарастваше. Сякаш снощи не се бяха любили — желаеше я толкова страстно, колкото и тогава. Копнежът, който присъствието й събуждаше у него, беше толкова силен, неудържим, както и когато се любиха. Помисли си, че реакциите му са съвсем нормални. Доста отдавна не е бил с жена, а нямаше съмнение, че това същество, което толкова спокойно вървеше до него, беше най-пленителното, което бе виждал в живота си и едва ли щеше някога да й се насити. Също и фактът, безсрамно си призна Никълъс, че той бе единственият мъж, усетил сладката й страст… „И по дяволите, така и ще си остане“, реши той, когато стигнаха дългия коридор.

От двете страни имаше по три врати. Никълъс я хвана за ръка и я поведе към втората отляво, отвори я и покани Тес да влезе. Тя се озова в доста голяма стая, подобна на гостната долу. И тук имаше камина, виждаше се френска врата, която вероятно извеждаше на балкон, с изглед към розовата градина пред къщата. На пода бе постлан килим в тъмно-зелено и червеникавокафяво. Пред камината имаше масичка и табуретка, тапицирана с жълто кадифе, а отсрещната стена беше почти изцяло заета от огромно легло, върху което бяха скупчени ленени чаршафи. Очевидно Лайдлоу не бяха привършили с подреждането на стаята.

Тес не поглеждаше към леглото, усетила внезапно колко са се усамотили. Тялото му я обливаше с топлина. Дали щеше да настоява да сподели леглото му довечера? Ако не и още сега… И най-вече дали щеше да му устои, ако я прегърнеше и я целунеше? Изплашена от себе си и от него, тя отстъпи една крачка и нервно се изкашля.

— Много е, ъъъ хубава — успя най-накрая да каже, когато тишината стана непоносима.

— А тази накъде води? — попита тя, като забеляза една врата на стената.

— Килер — отвърна Никълъс, погледът му се плъзна по неоправеното легло като си я представяше там гола. — Съмнявам се, че е почистен, но все пак, ако искаш да погледнеш…

— О, не. Няма нужда — разтревожено отвърна Тес. — А другите стаи?

Никълъс сви рамене.

— Предполагам, още спални и килери. Но след като наредих на Лайдлоу да почистят само спалнята и гостната, сигурно са мръсни и разхвърляни. Искаш ли да те разведа?

— А, не. Просто се питах… — гласът й заглъхна и тя несигурно го погледна.

Виждаше се, че е нервна и се страхува да не се нахвърли върху нея. Той измърмори нещо, приближи се и я разтърси за раменете.

— Не съм някое безчувствено чудовище! — започна рязко той. — Знам, че си изплашена и изморена, и нямам намерение да те насилвам в този момент.

Изражението му се смекчи и той докосна брадичката й с тънките си пръсти.

— Не отричам, че ми се мерна идеята да те отнеса върху тази купчина чаршафи, но пак ти повтарям — нямам намерение да те насилвам!

— Как мога да вярвам на думите ти — та ти насила ме доведе тук! — каза тя остро, отърсвайки част от страха си.

— Значи би предпочела да те оставя в ръцете на Дарли?

На върха на езика й беше да изкрещи „Да!“, но предпазливо се въздържа. В действителност не й се искаше а я оставя в „Черното прасе“, но и не искаше да му е любовница. Освен това той я смяташе за лъжкиня, която се опитва да го впримчи в брак! Защо тогава го намираше за привлекателен? Защо искаше да е с него?