Шърли Бъзби - Игра на съдбата

Може би, ако Никълъс се бе опитал да се възползва от нея, тя щеше да отстъпи, но сякаш знаейки какво се върти в главата й, той я съпроводи от стаята и в следващите няколко часа беше безкрайно мил с нея. Проклет да бъде!

Държа се като идеалният домакин. Поддържаше приятен разговор, докато слизаха по стълбите и когато я развеждаше из останалата част на къщата и градината. Срещата със Сара в кухнята мина гладко и всички опасения на Тес, да не се изправи пред досадна педантка, се изпариха в мига, когато видя закръглената фигура на Сара Лайдлоу и усмихнатото й лице.

Не след дълго Тес разбра, че семейство Лайдлоу обожават графа на Шерборн и че за тях думата му е закон. Каквото и да искаше, те щяха да изпълнят. Никълъс не й го каза направо, но на Тес й стана ясно, че ако се опиташе да избяга — Лайдлоу бързо щяха да предотвратят подобно недоразумение.

Докато се разхождаха, тя само дебнеше момента, кога той ще свали учтивата си маска, за да се заяде с него, но това така и не стана. Никълъс или небрежно я пренебрегваше, или просто сменяше темата всеки път щом Тес направеше някой коментар — изпълняваше перфектно ролята си на домакин.

Въпреки бушуващия смут в душата й, разглеждането на къщата и градината й се стори доста приятно. Влязоха в големия празен салон с богата махагонова ламперия; стаята за закуска и кабинета в задната част на къщата. Най-накрая видяха кухнята, килера за провизии и просторните стаи, в които щяха да живеят Томас, Роуз и Сара. Тес трябваше да признае — негласно, разбира се — че щом къщата се почистеше и обзаведеше, щеше да е доста удобна и приятна. „Идеалното любовно гнезденце“, помисли си тя и кисело се усмихна.

Вечеряха в гостната, като трябваше да поставят на коленете си подносите, които Том им сервира. Щом започна да се свечерява Никълъс стана и й пожела лека нощ. Повика Лъвджой и двамата отпътуваха. Тес съвсем не го очакваше и остана доста озадачена.

„Не мога да го разбера“, заключи тя. Беше я отвлякъл, без да се церемони беше определил положението й в живота си, беше убеден, че единствената й цел е да измъкне от него предложение за брак и въпреки това по свой си начин се държеше мило с нея.

„Но какво да правя?“, отчаяно си зададе този въпрос поне за десети път, откакто си беше легнала. Като потъна още по-дълбоко в меките, ухаещи на лавандула завивки, тя огорчено призна, че предпочита да е тук, отколкото в „Черното прасе“. Но бе сигурна, че Никълъс нямаше да я остави да спи сама всяка нощ, и че скоро, даже утре, щеше да дойде и да настоява, но дали щеше да му устои…

Неспокойно се мяташе в леглото и се опитваше да прогони еротичните образи, които танцуваха пред очите й. Само ако знаеше коя е! И защо толкова се страхуваше от барон Мандъвил… Може би, ако имаше тези отговори щеше да е по-наясно за връзката си с невероятно привлекателния граф Шерборн.

Сънят дойде трудно и при Никълъс, но съвсем не заради същите проблеми, които вълнуваха Тес. Той поне знаеше кой е, но след като прекара вечерта с по-голямата си сестра Атина, вече не мислеше, че семейството е чак толкова голяма работа. Той и Атина не се разбираха добре и сега, когато имаше дързостта да надживее любимият й Рандъл и да наследи титлата, нещата се влошиха още повече.

Разликата им беше десет години и това издигаше естествена преграда между тях, но характерите им бяха толкова различни, че отношенията им винаги щяха да бъдат конфликтни. Рандъл, средното дете, беше като буфер в споровете им. Но в последните дни без благотворното влияние на Рандъл между Никълъс и Атина се разразиха истински бури. Тя не преставаше да се вайка, че не се е родила момче, че първо Рандъл, а сега и Ник наследяваха цялото богатство на Шерборн. Тя доброволно отстъпи бащиния им имот на Рандъл, но сега злобееше, че Никълъс зае мястото му. И съвсем не го криеше.

Като си спомни арогантните й забележки, Никълъс поклати глава — не беше изненадан, че Атина е все още неомъжена. Кой нормален мъж би търпял този сприхав език до края на живота си? Въздъхна. Ако не се случеше нещо неочаквано, май той трябваше да я търпи.

Тази мисъл не му се видя кой знае колко привлекателна. Но може би, ако успееше да й намери съпруг… След по-малко от месец щеше да навърши четиридесет и две и отдавна беше бита карта, но ако й припишеше една солидна сума…

Все още беше привлекателна жена, неохотно призна той, като си я спомни как царствено слезе по стълбите, за да го посрещне. С високия си ръст, за Атина важеше повече определението „представителна“, отколкото „красива“. Имаше гъстата черна коса и големите блестящи очи на Талмъдж, както и почти същите нос и брадичка като на Никълъс.