Шърли Бъзби - Игра на съдбата

Трябва да отида при нея. Трябва да открия какво я е забавило. Ще изчакам още малко и после, ако все още не е дошла, ще отида да я търся в тунелите на имението Мандъвил…

Това беше последната изписана страница от дневника и Ник го затвори; очите му бяха студени. Тес тихо се надигна и го целуна по бузата, но мрачното му изражение я накара да се отдръпне като ужилена.

— Те изобщо не са напуснали Англия — каза той твърдо. — И Бенедикт не е имал намерение да изоставя баба ми — щял е само да помогне на Тереза да избяга и след това да се върне при Палас.

— Искаш да кажеш, че Грегъри ги е открил… и ги е убил? — попита тя ужасена.

— Сигурен съм в това. Последните редове на Бенедикт са, че отива в имението Мандъвил и ще слезе в тунелите да я търси.

Тес ахна.

— Той ги е зазидал.

— Кога?

Тес поклати глава.

— Не знам. Преди много време. Много преди да съм се родила или Хети… — Ахна отново. — О, Боже! Сега си спомням — Мег разказваше, че дядо ми имал ужасни кошмари и бълнувал, че е някъде на тъмно и студено. Трябва да е бил с тях, когато Грегъри ги е открил. Тя е отвеждала сина си със себе си и Грегъри е разбрал…

Погледите им се срещнаха и двамата си представиха какво вероятно се е случило… Тес откъсна мислите си от грозните картини, които бяха пред очите й и каза тъжно.

— Когато бях малка ме тероризираше като казваше, че ще отвори тунелите и ще ме зазида там долу. Хети ми е разправяла, че и с нея е правил същото, когато като дете го е ядосвала.

— Трябва да отида там — настоя Ник. — Или ще открия входа, който Бенедикт е използвал, или ще разбия тухлената стена под имението, но ще вляза в тези тунели. Знам, че са там — само трябва да го докажа!

— Няма никъде да ходиш — разпалено отвърна Тес. — Ако веднага не ми се закълнеш, че ще се откажеш от тези глупости, още тази минута ще отида при баба ти и ще й разкажа всичко.

Ник изпитателно я погледна. Брадичката й беше упорито вирната и той разбра, че не се шегува — наистина щеше да каже на баба му.

— Разбира се, че и тя ще научи — внимателно започна той. — Щом открия тялото му — и това на Тереза, смятам да й дам дневника и да й разкажа всичко.

Тес изсумтя.

— Да, предполагам, но не искаш нито тя, нито някой друг да знаят точно сега, а аз ще кажа всичко, ако не ми дадеш думата си, че няма да ходиш сам в имението Мандъвил — в очите й се четеше ужас. — Авъри би те убил, ако има тази възможност — знаеш го. — После промърмори. — Ник, не искам да ти се случи нещо — обичам те и най-вече не искам историята да се повтаря.

Ник въздъхна. В думите й имаше голяма доза истина и той се умълча. Инстинктът му напираше за незабавно разкриване на съдбата на дядо му, но той разбра, че не може просто да възседне коня си и да препусне към Мандъвил.

— Май ще трябва да изчакам Авъри отново да замине за Лондон или на посещение при приятели — замислено изрече Ник. — И за да те успокоя, когато слезем в тунелите ще имам нужда от помощта на лелите и чичовците ти… В деня, когато решим да слезем, леля ти Мег може да прави компания на баба ми, докато всички ние отидем в имението уж да вземем някои от личните ви вещи, които Авъри не е изпратил. — Тук Ник спря, за да премисли плана си от всички страни. — Слугите в имението не би трябвало да ни създават грижи. Все пак преди около седмица това беше домът ти. При всички случаи трябва да внимаваме с Лоуъл и Колмън, но съм сигурен, че ще се справим с тях. Другите слуги без съмнение ще се радват да те видят. — Усмихна й се. — Ще си помислят, че сме полудели като им кажем, че искаме да отворим и разгледаме подземията, но няма да имат никакви възражения. Ако все пак се опънат, с Хети ще успеете да ги придумате. Колкото до разбиването на тухлите, с братята Рокуел доста ще се поизпотим — можем да вземем някой от слугите да ни помогне. Съмнявам се, че има много тунели — вероятно не повече от пет-шест. Няма да ни отнеме кой знае колко време да намерим онова, което търсим. Е, какво мислиш? Дали ще стане? Имам ли вашето одобрение, госпожо?

— Ами ако Авъри се върне неочаквано? Да предположим, че се случи най-лошото и ни завари в подземията?

Ник изсумтя.

— Тес, много хора ще знаят къде сме и дори да му се иска да ни убие, ще му е трудно да се справи с петима ни.

Тес се намръщи. Ник беше прав, а и планът й харесваше, но все пак се тревожеше.

— Нима ще кажеш на всички други за дневника, освен на баба си?

Ник поклати глава.

— Не. Ще им съобщя само какво подозирам. Не е нужно да знаят точно откъде към направил заключението, че Бенедикт и Тереза никога не са напуснали имението Мандъвил.