Шърли Бъзби - Игра на съдбата

Когато новината за брака им се разпространи, трябваше да приемат обичайните поздравления. Земеделецът Фрамптън дойде да ги посети, както и адмирал Брайтънинг със съпругата си, и лорд и лейди Спенсър. Всеки ден пристигаха и купища с поздравителни картички.

Въпреки че се наслаждаваше на компанията на съпругата си и с всеки ден се чувстваше по-щастлив, Ник не забравяше ужасната тайна, която лежеше погребана в подземията на имението Мандъвил и чакаше да бъде разкрита. Толкова много искаше да се вмъкне там, че дори му хрумна да се измъкне скришом от Тес и сам да отиде на разузнаване, но разумът му надделя само при мисълта, че при завръщането му ще го посрещне една разярена жена с гневни очи. Към това можеше да се прибави и фактът, че не издържаше дълго без нея. В случаите, когато посещаваше Атина, той обикаляше напред-назад из кабинета си и нетърпеливо очакваше момента, когато ще чуе гласа й в коридора. Призна си, че е напълно увлечен и без съмнение дълбоко влюбен в Тес, но това ни най-малко не го безпокоеше.

От време на време се сещаше и за неуловимия мистър Браун, но докато контрабандистите не се завърнеха в кулата, не можеше нищо да направи. Понякога се опасяваше, че мистър Браун повече няма да се появи.

Дневникът и тунелите заемаха голяма част от мислите и на двамата. Непрекъснато говореха за това и чакането ги правеше все по-нетърпеливи.

От изолацията им произлезе и друго хубаво нещо — Ник и Атина започнаха да се опознават. За своя изненада Ник откри, че сестра му е забавна компания. Изглежда успяха да постигнат примирие, което предвещаваше добро бъдеще. Ако някой сега ги видеше отстрани не би се досетил за предишната дълбока неприязън помежду им. В началото бяха сковано-учтиви един към друг. Но в следващите дни и двамата се отпуснаха и Ник започна да вижда в сестра си някои от добрите качества, които баба му на няколко пъти беше изтъквала. Дори започна да харесва острия ум на Атина и да се забавлява, но някаква част от него предпазливо стоеше настрана от нея.

Преместването в Доуджър Хаус изглежда беше поохладило яда на Атина и тя почти бе овладяла омразата си към него; фактът, че се държеше толкова приятелски със съпругата му, караше Ник да я възприема по-снизходително и да иска да разшири дружбата им. Уважаваше правото им на интимност и не се мотаеше из къщата непрекъснато, но все пак ги посещаваше често, така че беше неизбежно да разбере на дневника.

Стана случайно. Един дъждовен понеделнишки следобед Атина се отби и ги завари в библиотеката, седнали на тъмночервеното канапе, а малкият черен кожен тефтер лежеше между тях. Ник и Тес за стотен път обсъждаха хронологията на събитията, които бяха довели до изчезването на Бенедикт и Тереза. Атина влетя в стаята без да почука, което й беше навик, но очевидната тревога по лицата им я накара внезапно да спре.

— Какво има? — бавно запита тя. — Да не е станало нещо? — разтревожи се. — Да не сте получили лоши новини от баба?

Ник бавно поклати глава и стана.

— Не, нищо подобно. Просто имахме… напрегнат разговор.

— Кавга между влюбени?

Ник се усмихна, после се протегна и прибра дневника в джоба на сакото си.

— Не, не се карахме — просто обсъждахме нещо.

Атина присви очи.

— Нещо от тази малка черна книга, която така се стараете да скриете от мен?

Изражението на Тес беше изпълнено с такава вина, че Атина избухна в смях.

— Е, хайде де, какво има? Ако не ми кажете, ще си помисля най-лошото.

Ник и Тес се спогледаха.

— Може би трябва да й кажем — колебливо промълви Тес. — Тя има право да знае, както и останалите.

Ник въздъхна и погледна Атина.

— Закълни се, че няма да издадеш на никого това, което ще ти кажа.

Усмивката на Атина изчезна и лицето й стана сериозно.

— Какво има? И двамата изглеждате толкова изплашени.

— Закълни се — строго нареди Ник.

Атина седна на стол до огъня и след като подреди гънките на рубиненочервената си рокля, ги погледна.

— О, добре де — най-накрая заяви тя, когато стана ясно, че няма да отстъпят. — Заклевам се. И една дума от това, което ми кажеш, няма да излезе от устата ми.

Неохотно и с редица опасения, Ник й разказа за дневника и за подозренията им. Атина остана вцепенена, удивена и ужасена. За няколко минути в стаята настъпи тишина, докато тя проумяваше голямото разкритие.

— Баба толкова ще се зарадва, като разбере, че той я е обичал и не я е напуснал. Тя винаги е вярвала в него. Винаги протестираше, когато баща ни говореше лошо за него. Това ще я направи неимоверно щастлива — в очите й проблеснаха сълзи. — Ще се ужаси като разбере каква е била съдбата му, но все пак ще узнае, че не я е изоставил.