Шърли Бъзби - Игра на съдбата

Лъвджой го погледна право в очите и остави настрана сакото, което четкаше.

— А сега пък в какво сте се забъркали? Ник слабо се усмихна.

— Не съм сигурен. Не би трябвало да има опасност, иначе нямаше да вземам съпругата си. Струва ми се, че колкото повече остарявам, ставам по-предпазлив — и той извади дневника от джоба на сакото си, подаде го на Лъвджой и бавно каза: — Пази го. И ако нещо ми се случи, го дай само на баба ми. С жена ми и Атина отиваме в имението Мандъвил днес следобед. — При изненадата на Лъвджой Ник добави: — О, не се безпокой — баронът няма да е там. Искаме да разкрием една тайна и ще отидем на разузнаване в подземията на имението. Ако с госпожата не се върнем до седем часа тази вечер, искам ти и няколко слуги да дойдете в Мандъвил да ни потърсите. Независимо какво ще ви кажат, не напускайте това проклето място без нас двамата.

Лъвджой изглеждаше много обезпокоен.

— Подозирате, че може да е капан?

Ник поклати глава.

— Не съвсем. Просто не искам да поемам никакви рискове.

— Не може ли да се откажете? — тихо попита Лъвджой.

— Не. Трябва да разбера истината за… някои неща.

Остави камериера и се приближи до гардероба, който заемаше една от стените на спалнята му. Порови се малко и най-накрая откри това, което търсеше — малък пистолет и дълъг нож. Ловко пъхна ножа в ботуша и скри пистолета в джоба на сакото си.

— Ето, в случай, че ни чакат някакви изненади и аз ще имам няколко.

Времето минаваше, но безпокойството на Ник не намаля и той направи последен опит да разубеди Тес да идва с него в Мандъвил. Тя го изслуша тихо и накрая спокойно каза.

— Наистина ли мислиш, че ще се справиш в Мандъвил без мен? Или че ще те пусна сам, особено след като имаш съмнения относно искреността на Атина?

Ник се почеса по врата.

— Не че не й се доверявам — раздразнено отвърна той. — Просто ми се струва, че всичко се уреди твърде лесно. — Усмихна се тъжно на Тес. — Не забравяй, че тези последни седмици са единственото време в живота ми, през което с нея сме се понасяли горе-долу. Непрекъснато си повтарям, че тя се е променила — може би и аз съм се променил, но това не ми вдъхва особено доверие. И все пак, освен ако си помисля, че сестра ми няма наум моята и твоята смърт — не мога да дам смислено обяснение за чувствата си.

Тес го помилва по бузата.

— Е, аз смятам, че Атина най-накрая е решила да приеме положението, което не може да промени. Страшно й харесва това, че си има собствена къща. Не може да не си го забелязал?

Ник изведнъж я притисна близо до себе си.

— Да, Атина изглежда наистина е по-щастлива като живее отделно от нас. Моля се да си права затова, че е приела новото си положение.

Атина пристигна в уговорения час и без възражения Ник и Тес тръгнаха с нея. Въпреки че ги очакваше голямо приключение и тримата бяха доста унили. Ник предположи, че е защото знаеха, че единственото, което ще открият са купчина кости — останките на Бенедикт и Тереза след толкова много години.

Ник беше взел инструменти за разбиването на тухлената стена — две кирки, голям дървен чук, две лопати и няколко фенера — дръжките им стърчаха от кожените чанти, провесени от седлото му.

Когато забелязаха имението и тримата внезапно спряха. Като си спомни ужаса, който изживя в нощта, когато избяга оттам, Тес си пое дълбоко въздух, но спокойно каза:

— Е, да тръгваме.

Другите кимнаха. Жребият бе хвърлен.

Всичко мина както го бяха планирали. Един стар прислужник — Хенри Барне, отвори след почукването им на вратата. Погледът му изведнъж се стопли като видя Тес.

— Мис! — възкликна щастливо той. — Вие се върнахте!

Тес си поговори малко с него, като му представи съпруга си и сестра му. След като сърдечно ги поздрави за брака им и Тес го увери, че лелите са добре, Хенри потвърди думите на Атина: господарят бе заминал за Йоркшир до началото на новата година и освен него, готвача и една млада прислужница, всички други слуги били заминали в неочакван отпуск.

Като ги въведе в къщата, Хенри поклати посивялата си глава и каза тихо:

— Никога не съм предполагал, че господарят ще се отнесе толкова щедро към прислугата. Но беше мило от негова страна да предостави време на всички ни да прекараме със семействата си.

Докато Тес го убеждаваше да се върне на любимото си място пред камината в кухнята, Ник и Атина отидоха да вземат чантите с инструментите. Когато се върнаха, Тес ги зарадва с новината, че Хенри се е върнал в кухнята, където щял да остане, докато те не му позвънят преди да си тръгнат. Сега трябваше само да намерят тухлената стена към подземията.