Шърли Бъзби: Игра на съдбата

Последваха Тес по няколко тесни заплетени коридора в задната част на къщата и след известно лутане намериха един очевидно много стар и рядко използван коридор. Тръгнаха по него, но зад един ъгъл светлината от фенерите им освети странна гледка: тухлена стена с огромна дупка по средата, отдолу бяха струпани мазилка и счупени тухли.

При вида на дупката Ник разбра, че всичко е капан. Хвърли чантите, които носеше и се протегна към Тес — първата му мисъл беше да я дръпне настрани.

— Ако бях на твое място, нямаше да се опитвам — произнесе Атина в същия миг.

Погледна сестра си и видя насочения към себе си пистолет. Сега разбра защо не искаше да носи фенер и се оплакваше, че инструментите били много тежки за нея. Атина леко се усмихна, тъжна усмивка, от която го побиха тръпки.

— Е, хайде върви, нали искаше да знаеш какво им се е случило — промълви тя и посочи към дупката в стената.

Пръстите му се вкопчиха в ръката на Тес.

— Защо просто не ни кажеш какво си открила? — спокойно запита той.

Атина сви рамене.

— Ти беше прав. Те са тук — по-точно това, което е останало от тях. Намерихме телата, само кости, в средното мазе вдясно. Диамантите също.

Тес добре знаеше какво щяха да открият, но като чу потвърждението на Атина, остра болка прободе сърцето й. Без да сваля очи от лицето на Атина, Ник тихо попита.

— И какво ще стане сега? Историята се повтаря, а?

Атина се намръщи.

— Да, боя се, че точно това ще стане. А сега прехвърлете се през дупката.

Ник срещна погледа на Тес, в който имаше толкова любов, че дъхът му секна. Нямаше да позволи да умрат!

За секунда си помисли да й откаже, но бързо отхвърли тази възможност — не се съмняваше, че Атина ще ги застреля на място. Като се надяваше, че ще му хрумне някакъв изход от опасното положение, Ник пусна ръката на Тес и се прехвърли от другата страна. Тес го последва, както и Атина, без да сваля пистолета от него.

Озоваха се в голяма, влажна, каменна стая. Ник забеляза няколко прохода — вероятно тунели, където гордите нещастници са били оставени да умрат. Погледът му се спря на средния проход отдясно — беше сигурен, че останките на дядо му и Тереза са там. Мили Боже, дано са били мъртви, когато Грегъри ги е запечатал в гробницата им.

Атина им направи знак да я последват и те неохотно се подчиниха, като предпазливо минаха покрай огромна черна дупка в каменния под. Приближиха отсрещната стена и спряха, тогава Ник се вгледа в дупката, като предположи, че е стар кладенец или боклукчийска шахта.

Атина проследи погледа му и се усмихна.

— Не, няма да ви хвърля там долу — въпреки че идеята ми дойде наум. Ще бъда достатъчно благосклонна да ви застрелям преди да ви оставя тук.

— О, колко щедро — сухо каза Ник. — Винаги се представяш като идеалната домакиня.

Атина се засмя.

— Знаеш ли, понякога ми харесваш. И съвсем мъничко съжалявам, че ще трябва да те убия.

— Знаеш, че можеш и да не го правиш. Можеш да ни пуснеш. Още никой не е пострадал.

Атина му се усмихна и поклати глава.

— Не. Боя се, че ми пречиш да имам това, което искам — гласът й стана по-твърд. — Това, което трябваше да е мое! — и погледна тъжно Тес. — А колкото до теб, наистина съжалявам за смъртта ти, но след като Ник умре ти оставаш негова наследница, което определено не е в моя полза. А и от друга страна вече може да си бременна. Съжалявам, скъпа, защото доста се привързах към теб през този последен месец.

Изведнъж в сенките зад Атина се появи фигурата на мъж и Тес инстинктивно се притисна до Ник. Атина въобще не изглеждаше изненадана от появата му и го попита.

— Създаде ли ти някакви неприятности?

Джон Фрамптън поклати глава.

— Не. Въобще не се усети, докато не стана твърде късно.

— Сигурен ли си, че е мъртъв?

Фрамптън кимна.

— Напълно.

Ник се намръщи. Защо, по дяволите, Фрамптън е тук? Кой е мъртъв? Как с Тес може да се отървем от тази бъркотия?

Мислите бясно се въртяха в главата му и тогава Атина каза:

— Предполагам, че е справедливо да знаете за какво говорим… Ще се зарадваш да разбереш, че Авъри не го очаква дълъг живот. Сигурно няма да ви се хареса да споделяте вечността с него, но няма друг начин.

Атина изглежда се забавляваше, а Ник беше благодарен, че е толкова разговорлива.

— Ами, виждате ли, Авъри ни създаваше проблеми от известно време — може би през последните осем-десет месеца. Реших, че щом ще се отървавам от вас, мога да приключа и с него.

Ник се намръщи.

— Какви проблеми? Не ми казвай само, че се е опитал да те прелъсти?