Шърли Бъзби - Игра на съдбата

Започна да прелиства назад, хвърляйки бегъл поглед на всяка страница. Първите месеци след сватбата му с Палас. Самата сватба. Нито дума за любовта му към друга жена. Въобще не споменаваше Тереза. Сякаш никога не е съществувала. Дневникът беше пълен с всекидневни неща, най-дълбоките чувства и мисли на дядо му, но нищо за Тереза. Как е възможно? Пръстите му бързо отгръщаха страниците, погледът му летеше по написаните думи и най-накрая го откри:

26 февруари, 1743 г.:

Току-що взех най-трудното решение в живота си, и въпреки че безмилостно ме натъжава, знам, че е правилно. Тереза, хубавото й лице е бледо и тъжно, теменужените й очи са пълни със сълзи, повдигна въпроса — с насрочената ми сватба за след два месеца не можем да продължаваме, както досега. Не можем отново тайно да се срещаме и да се любим. Никога.

И защо? Заради Палас. Тя не е виновна за това положение, и въпреки че можем да пренебрегнем насилствените й клетви пред Грегъри, не можем да се отнасяме така и с предстоящия ми брак. Вярно е, че поисках ръката ни Палас само, защото родителите ми и кралят настояваха, но все пак го направих. Палас е невинна. Тя е млада и красива, и както Тереза каза, не заслужава да има съпруг, който нощем се измъква, за да отиде при друга жена. Палас ми харесва и тя ще бъде моята булка, моята съпруга, дори и сърцето ми да принадлежи на друга. Трябва поне да й отдам уважението, което заслужава.

Не знам как за в бъдеще ще живея без Тереза, но тя беше права като твърди, че ако продължим да се виждаме скришом въпреки брака ми, ще се погубим и любовта ни ще се опетни. Упорито спорих с нея, но най-накрая тя ме накара да съзра истината в думите й — макар и тъжна.

Сърцето ме боли за Тереза, не само защото тя е единствената ми любов и никога вече няма да я държа в прегръдките си, но и защото, докато аз ще си имам нежна и сладка съпруга, тя все още е обвързана с онова жестоко чудовище, което разби живота ни. Тя ужасно го мрази, но и се страхува от него. Той я бие — тя не ми се оплака, но аз видях синините върху прекрасното й тяло — и непрекъснато я заплашва, че ще изпрати детето им, малко бебе, при някакви далечни роднини, ако тя не му се отдава. Тереза рядко говори за съвместния им живот, но от други научавам за дребнавата му злоба. Само веднъж ми разказа за нощите, когато трябва да търпи издевателствата му, как лежи и тялото й се тресе от отвращение. За нейно облекчение не я е докосвал от месеци, като предпочита да й се надсмива с други жени, да й показва, че не може да го задоволи в леглото. Много се смяхме на това, като знаем колко е страстна в моите ръце и как се наслаждавахме на нощите, прекарани заедно. Но това вече няма да се повтори. Тази вечер беше последната ни среща в кулата. И въпреки че няма повече да я държа в прегръдките си, не мога да спра да се тревожа за бъдещето й с онзи мръсник. Не мога да я спася — след като кралят ми забрани да убия Грегъри в дуел, не мога да сторя нищо, за да облекча страданията й.

Чувствам се виновен, че животът ми с Палас ще бъде толкова различен — знам, че тя ще ме направи щастлив, доколкото е възможно при тези обстоятелства. Обзема ме вина всеки пък щом се засмея на някоя удивителна постъпка на Палас или когато е казала нещо смешно. Не би трябвало да изпитвам удоволствие от сладкото момиче, което ще ми стане съпруга, и въпреки че сърцето ми копнее за Тереза, май е така и хиляди пъти се проклинам за това…

Никълъс се облегна назад. Сега поне знаеше защо толкова дълго Бенедикт не беше писал за Тереза — спрели са да се виждат. Но ако е било така, а това, което прочете само го потвърждаваше, защо тогава след някакви си двадесет месеца двамата избягват заедно като взимат и диамантите на Шерборн?

Първата следа, която го отведе към това, което може би се е случило, беше на страницата с дата 1 октомври 1744 г. — около две седмици преди Палас да роди:

Аз съм най-подлият мъж. Предадох не само себе си, но и скъпата си съпруга.

Бог знае, че не съм искал това да се сучи… но когато дойде бележката от Тереза, в която ме умоляваше да се срещна с нея още веднъж в кулата, не можах да й откажа. Кълна се във всичко, което ми е скъпо, че се срещнах с нея не за да опитам забравената сладост на тялото й — тя също нямаше това предвид. Тереза беше отчаяна — лицето й беше отслабнало, а под очите й тъмнееха кръгове — не можеше повече да понася това положение и се обърна към мен, за да й помогна да избяга от съпруга си. Какво можех да направя, освен да се съглася?

При първа възможност ще замина за Лондон и ще издействам визи за нея и детето й до колониите. Там ще е на сигурно и Грегъри няма да я открие. Не ме помоли за това, но аз ще направя необходимото и ще внеса на нейно име голяма сума, с която тя ще може да разполага. Ще й трябват пари, когато стигне в Новия Свят — не мога да понеса мисълта, че ще е сама далеч и ще се нуждае от нещо. И без това се чувствам ужасно, че ще поеме това несигурно опасно пътуване през океана и ще попадне в онзи непознат свят.