Шърли Бъзби - Игра на съдбата

Ник с неохота прекъсна забавлението си, стана и свали собствените си дрехи. Остави я само за миг и после отново я притегли в прегръдките си, езикът му проникна и изпълни устата й.

Ник алчно поглъщаше сладостта й, ръцете му възбуждащо се плъзгаха по тялото й, пръстите му си играеха със зърната й. Искаше да забави сливането им, но вече беше почти напълно завладян от копнежа да проникне в хлъзгавия й отвор.

Членът му беше толкова набъбнал, толкова втвърден, че при едно докосване щеше да се изпразни и когато Тес го обхвана с пръсти, Ник извика от удоволствие и от болка. Отчаяно се опита да пренебрегне движенията на дланта й като проникна с език още по-дълбоко в устата й и стисна гърдите й по-силно.

Тес въздъхна. Стана й приятно от явната възбуда на съпруга й, тя самата вече нетърпеливо очакваше сливането им. Когато устните му се откъснаха от нейните и засмукваха зърното й, ахна от удоволствие и се изви нагоре. Усети ръцете му на бедрата си, после как ги разтваря и подръпва къдравите косъмчета на венериния й хълм. От копнеж остана почти без дъх. Когато първо един, а после и втори пръст се плъзнаха надълбоко в нея, Тес изплака, усещането беше толкова екзалтиращо, че не можа да се сдържи.

Като чу стона й Ник леко се усмихна и започна по-усърдно да гали с устни гърдите й; пръстите между бедрата й се задвижиха по-бързо, проникнаха по-надълбоко и настояваха за отговор. Мека е като коприна, замаяно си помисли той. Гореща коприна, която скоро щеше да лумне в пламъци и той не искаше нищо друго освен да потъне в тази мека топлина, да почувства как вътрешните й мускули пулсират около члена му и двамата заедно да достигнат огнения вихър.

Не искаше да чака повече, хвана ръцете й, вдигна ги над главата й, проникна между бедрата й и се наведе напред. Бавно потъна в тесния й отвор и едва не изгуби контрол като усети горещата мека плът да обгръща плътно члена му. Пусна ръцете й и страстно я целуна. Беше толкова сладко да задоволи копнежа за целувките й, да се отдаде на усещането, че е дълбоко в нея, да знае, че в този момент бяха едно цяло… и все пак първичните нужди на тялото му не му позволиха да се наслади докрай на това, което беше спечелил. Нежно захапа долната й устна, когато тялото му започна да се движи нагоре-надолу и членът му да се плъзга в хлъзгавия отвор.

Между тях имаше толкова силна магия, сякаш бяха единствените, които някога са споделяли такова разтърсващо чувство… Когато всичко свърши, когато достигнаха последния експлозивен предел и отминаха всички трепети на екстаза, остана им крайното удоволствие да лежат прегърнати, осъзнавайки, че това което бяха преживели е неповторимо.

Останаха в леглото с часове, забравили за света около себе си. Между нежните целувки и топлите ласки си мърмореха на език, разбираем само за влюбените…

Най-накрая Никълъс стана и запали свещ. Погледна часовника върху камината и се засмя.

— Какво ли извинение можем да измислим за това, че изпуснахме вечерята?

Тес се протегна.

— Има ли значение?

— Боже, не! — извика той и целуна едната й гърда. — Ако зависеше от мен щях да те държа на леглото едно или две денонощия и щяхме да правим само това…

Обхвана гърдите й, целуна я дълбоко и за миг мислите на Тес отлетяха надалеч. Любиха се отново, този път по-бавно, но накрая достигнаха същия опияняващ екстаз, както и по-рано.

Когато удоволствието постепенно затихна и дойде на себе си, Тес извърна глава и целуна рамото му.

— Мислиш ли, че едно или две денонощия ще са достатъчни?

— Вероятно не — отвърна той с усмивка. — Но това поне ще задоволи най-непосредствените ми нужди — тогава стомахът му изкъркори и той добави: — Май ще трябва да хапнем нещо преди да продължим с приятното си занимание — хвърли й палав поглед.

Тес се засмя, очите й танцуваха.

— Ако станеш по-издръжлив, аз със сигурност ще се изхабя до края на нощта.

Ник засия от удоволствие.

— Добре! Не искам съпругата ми да се оплаква от ненаситността ми на брачното ложе толкова скоро след сватбата.

Тес се изкиска, никога преди не се беше чувствала толкова щастлива. Представи си бъдещето с Ник до себе си като безкрайна златиста пътека, обляна със светлината на лятното слънце…

Беше такава късметлийка, помисли си тя внезапно, имаше повече късмет от Тереза. Внезапно потрепера и се изплаши, сякаш студена заплашителна сянка премина върху нея.

Ник беше станал и се обличаше. Тес се надигна разтревожено.

— Какво правиш?