Шърли Бъзби - Циганката

— Предчувствах, че имаш нужда от мен — отговори тихо той. Не бяха необходими повече думи. Двамата застанаха един до друг, за да наблюдават преминаващите коли. Насъбраха се и други мъже, привлечени от шума на колите, и започнаха да поздравяват завръщащите се. Гай също излезе и се присъедини към тях, без да каже дума. Лицето му беше бледо и уморено.

Когато една от колите се отдели от колоната и затрополи към къщата, Пиещия кръв хвърли многозначителен поглед към Гай и Джейсън го изгледа изненадано.

— Пристигна тъща ти — рбясни кратко индианецът.

— Бедната Рейчъл! — въздъхна Джейсън. — Винаги, когато се явя пред очите й, нося лоши новини. Този път обаче ще представя нещата като безобидни. Няма никакъв смисъл да я тревожа.

Полугласните разсъждения на Джейсън бяха прекъснати от задавения вик на баща му. Невярващ на очите си, Гай се взря в дребната тъмнокоса жена, която тъкмо слизаше от каретата, грижовно подкрепяна от едър млад мъж. Джейсън веднага позна Адам Сейнт Клер и замръзна на мястото си.

Вярно, че го беше видял само веднъж, но никога нямаше да забрави лицето му. В сърцето му се надигна луд гняв. Запъти се решително към каретата, за да посрещне както подобава съперника си, но веднага се овладя, улови протегнатите ръце на Рейчъл и ги вдигна до устните си.

— Скъпя. Рейчъл — приветства я с искрена обич той, — не можете да си представите с каква радост ви посрещам в дома си. Съжалявам, че не можах лично да ви придружа дотук. Надявам се, че не сте твърде уморена от пътуването.

Чаровната й усмивка болезнено му напомни за Катрин.

— Не, съвсем не. Радвам се да ви видя отново, Джейсън. И съм щастлива, че най-после намерихте Катрин. — Тя се огледа очаквателно и попита: — Но къде е тя?

Джейсън притисна ръце до гърдите си и направи опит да се усмихне.

— Както изглежда, отново успя да ми избяга.

Усмивката й замря.

— Пак ли?

Джейсън само кимна. Мълчаливият, но настойчив интерес на младия мъж, застанл само на крачка от Рейчъл, го вбеси и той му хвърли предизвикателен поглед.

Адам отговори на погледа му студено и враждебно. Ама че съпруг си е намерила Кейт, каза си развеселено той. Очевидно сестра му не бе сметнала за нужно да разкрие на мъжа си цялата истина.

Внезапно остротата изчезна от погледа на Джейсън. Най-после имаше възможност да сравни чертите на Рейчъл с тези на Адам.

— Нима имам честта да се запозная с брата на Катрин? — попита почти кротко той.

Рейчъл се усмихна принудено.

— Колко съм глупава! Как можах да забравя, че вие двамата още не се познавате! Адам, ти сигурно вече си отгатнал: това е Джейсън Севидж, съпругът на Катрин.

Адам и Джейсън си стиснаха ръцете с недоверчива предпазливост. Джейсън не знаеше дали да се радва, или да се гневи — да се ядоса на Катрин, която го бе оставила да се мята безпомощно на въдицата, без да му е разкрила истината за въображаемия си любовник. Ала когато откри съчувствената ирония в очите на Адам, не можа да се удържи и избухна в смях.

— Само ако знаехте какво изтърпях с малката ви сестричка! Тя е цяло зверче!

— Разбира се, че знам! Кейт открай време си е своенравна и капризна.

Пиещия кръв беше наблюдавал внимателно двамата мъже и вече можеше да изчезне необезпокоявано в мрака. Рейчъл развълнувано местеше очи от единия към другия. Адам беше висок почти колкото Джейсън, но по-строен.

— Правилно ли ви разбрах? — прекъсна мълчанието той. — Наистина ли Катрин е успяла отново да изчезне?

Временното облекчение на Джейсън отстъпи място на унинието.

— Така е — призна тихо той. — Но не се тревожете! Този път знам къде се е скрила и не след дълго ще я доведа в къщи. — Той хвърли предупредителен поглед към Адам, за да му покаже, че успокоителните думи са предназначени за Рейчъл. После се обърна към тъща си и направи опит да се усмихне. — А аз съм ужасен домакин. Как можах да ви оставя толкова дълго навън! Заповядайте, влезте! Първо ще ви покажа стаите ви. Ще си отпочинете и после можем да поговорим отново.

Джейсън въведе Рейчъл и Адам в къщата и с учудване установи, че баща му е изчезнал. Защо ли се държеше така странно? Подобно поведение не беше обичайно за него. Най-вероятно е отишъл да се погрижи за стаите, каза си Джейсън и предостави Рейчъл на грижите на чакащото слугинче.

Адам отклони поканата да разгледа стаята си; гореше от нетърпение да узнае нещо повече за изчезването на Катрин. Джейсън го отведе в големия салон и му предложи едно питие. Двамата мъже се разположиха удобно в кожените кресла и Джейсън попита: