Шърли Бъзби - Циганката

— Искате да чуете подробности, нали?

Адам кимна и Джейсън започна да разказва. Не успя да свърши, когато вратата се разтвори с трясък и в салона нахлу Гай Севидж. Адам и Джейсън скочиха стреснати, но възрастният мъж беше толкова зает със себе си, че изобщо не забеляза госта. Спря пред сина си и измъчено извика:

— Трябва да поговоря с теб! Има нещо, което най-сетне трябва да узнаеш.

Джейсън огледа внимателно баща си, после се обърна към Адам и изведнъж проумя как стоят нещата.

— Мисля, че вече знам какво искаш да ми кажеш — отбеляза невъзмутимо той.

— Откъде знаеш? — смая се Гай.

Джейсън поклати глава. Следващите му думи прозвучаха тържествено:

— Татко, представям ти Адам, брата на Катрин.

Лицето на Гай побеля като платно. Не беше очаквал да види младия човек в стаята. Адам забеляза, че тук ставаше нещо неразбираемо, и се смути.

— Има време за официално представяне — проговори учтиво той. — Ако баща ви желае да говори с вас на четири очи, ще продължим нашия разговор след малко.

Гай положи усилия да се овладее, протегна му механично ръка и промърмори:

— Много се радвам.

Адам улови треперещата ръка на възрастния мъж, усмихна се несигурно и добави:

— Джейсън забрави фамилното ми име, сър: Сейнт Клер.

— Знам — прошепна едва чуто Гай и очите му пламнаха от едва сдържано вълнение.

Джейсън го изгледа подигравателно.

— Сейнт Клер! Как не се сетих по-рано? Не можа ли да ти хрумне нещо по-добро от моминското име на майка ти?

— Какво искате да кажете? — смути се окончателно Адам.

Джейсън беше готов да му разкрие истината, когато забеляза застаналата на вратата Рейчъл и занемя. Видя, че тъща му се опира безсилно на рамката, и понечи да се спусне към нея, но Гай го изпревари. Подкрепи я с треперещи ръце и грижливо я настани на дивана. Без да ги е грижа за смаяните погледи на Джейсън и Адам, двамата впиха изпълнени с копнеж погледи един в друг.

— Рейчъл — промълви нежно Гай. — Любов моя… Не исках… Господи, само да можех да ти спестя всичко!

Страшно подозрение се надигна в гърдите на Адам и той понечи да пристъпи към майка си, но Джейсън го задържа. Адам го изгледа сърдито, но Джейсън прошепна в ухото му:

— Не сега, братко! В момента сме излишни, не виждаш ли! Да ги оставим да дойдат на себе си. Надявам се да успеем да удържим любопитството си.

Той го избута от стаята, излезе след него в коридора и тихо затвори вратата. Двамата се погледнаха в очите, без да говорят. След малко Адам не издържа:

— Не вярвам! Това е невъзможно! Баща ми е починал, преди мама да се омъжи за ърл Маунт.

Джейсън се постара да изглежда невъзмутим и сви рамене.

— Може би. Но ти приличаш досущ на Гай, освен това носиш моминското име на баба ми. Не смяташ ли, че поведението на двамата вътре беше недвусмислено?

Загубил самообладание, Адам стисна ръце в юмруци.

— Ей, ей! — промърмори успокояващо Джейсън. — Ако е вярно, не си в състояние да промениш нищо. — Двамата постояха още малко в коридора, после се отправиха бавно към малкия салон, седнаха пред камината и зачакаха да ги повикат.

Джейсън се постара да намери някаква тема за разговор, когато Гай открехна вратата. Макар все още да изглеждаше потиснат, лицето му беше огряно от тиха радост.

— Позволявате ли да влезем? — попита той.

Джейсън кимна и с любопитство проследи как баща му внимателно поведе Рейчъл към дивана. Тъща му също изглеждаше по-добре. Тя хвърли извинителен поглед към Джейсън, но не посмя да погледне Адам, застанал с гръб към тях пред камината. Гай се покашля, сякаш му предстоеше да говори пред голяма аудитория. Застана зад Рейчъл и положи ръце на раменете й. В гласа му прозвуча младежка дързост:

— Мисля, че ви дължим обяснение. Може би онова, което ще чуете, няма да ви хареса, но ние сме длъжни да ви разкрием истината — особено на Адам.

Ако ситуацията не беше толкова драматична, Джейсън щеше да избухне в луд смях. За да избегне обичайното красноречие на Гай, който ставаше много обстоятелствен при особени поводи, той се намеси спокойно:

— Доколкото разбирам, Адам е мой брат.

Рейчъл пребледня, после решително погледна сина си в очите и проговори с треперещ глас:

— Да.

Ръцете на Гай притиснаха раменете й.

— Както знаеш, Джейсън, бракът ми с твоята майка Антония беше истинска катастрофа. Живяхме известно време заедно, но накрая решихме да се разделим. След зряло обмисляне стигнахме до извода, че единственият изход е да се разведем.