Шърли Бъзби - Циганката

Мислите на Джейсън непрестанно кръжаха около участта на жена му. Как ли беше издържала на убийственото темпо, наложено от Давалос? Как се чувстваше нероденото дете в стройното й тяло? И преди всичко — за какво мислеше самата тя? Дали уплахата не беше твърде силна за нежната й душа? Можеше ли да разсъждава разумно? Или трепереше от страх и нямаше да бъде в състояние да им помогне поне малко?

Джейсън нямаше защо да се тревожи за състоянието на Катрин. Когато онази сутрин испанците я обкръжиха толкова внезапно, тя се отбраняваше като тигрица. Надвиха я, разбира се, но едва след като издра до кръв окото на един, разцепи бузата на втори и накара третия да се свие от болка, след като го изрита с ботуша си в слабините. Когато Паки се втурна с — отчаяна смелост през храсталаците и започна да стреля по испанците, тя се уплаши единствено за момчето. Едва успя да удържи напиращия в гърлото й вик, когато смелият момък се свлече от коня и на избелялата от пране синя риза се появи червено петно, което се разширяваше все повече и повече…

Катрин се опомни едва когато се видя просната напреки през седлото на Давалос. Отрядът препусна с бясно темпо, но след няколко мили спря и залегна в засада. Напъхаха в устата й мръсен парцал и свързаха ръцете й на гърба. Дори и вързана, тя продължи да се отбранява като безумна. Наложи се Давалос да я удари с дръжката на пистолета по слепоочието. Обгърна я милостивата мъгла на безсъзнанието.

Когато се събуди, беше тъмно. Бяха я вързали като чувал с жито на гърба на един кон и препускането й причиняваше непоносими мъчения. Главата й се цепеше от болка, но дори в това състояние Катрин не изпитваше страх. Само безкрайно учудване, че е могло да й се случи нещо толкова невероятно. Скоро я завладя тревога за Джейсън. Как ли щеше да реагира на изчезването й?

Давалос познаваше Катрин само като дама, особено загрижена за правилата на доброто държание. Не знаеше нищо за живота й при циганите и дори не подозираше, че под брича й е скрит нож. Нямаше и представа от характера й. Когато извади парцала от устата й, очакваше сълзи, дори пристъп на истерия, а бе посрещнат с хладно презрение.

— Вие сте истински глупак — проговори натъртено Катрин. — Надявам се да сте се насладили на живота си, защото каквото и да сторите с мен, Джейсън ще ви настигне и ще ви убие.

Видял, че хората му са онемели от почуда, Давалос не можа да се стърпи и я зашлеви с все сила през устата.

— Млък! — изсъска ядно той. — Тук говоря аз! Как се осмеляваш да ме заплашваш!

Катрин усети вкуса на кръвта по разцепената си устна, но смайването на войниците стана още по-силно, когато на устните й се изписа високомерна усмивка.

— Лесно е да се хвалиш пред вързана жена, нали! Защо не ми отвържете ръцете да видим дали и в действителност сте толкова смел — произнесе подигравателно тя.

Давалос пламна от гняв и така я изрита с ботуша си, че тя се строполи на земята. Надвеси се над нея, очаквайки ново предизвикателство, но Катрин само пое с мъка въздух, спомни си нероденото дете и си заповяда да мълчи. Доволен, Давалос се обърна и гордо закрачи към хората си. Ето на! Беше доказал, че всички жени са еднакви! Трябваше им само да усетят мъжката сила, и се свиваха като уплашени кученца!

Ала Давалос се лъжеше. Когато продължиха пътя си, Катрин не престана да го подиграва пред всичките му хора, а когато я удряше, на лицето й се изписваше горда, презрителна усмивка.

Когато пред тях изникна сечището с напуснатия търговски пост, само гордостта поддържаше духа на Катрин. Вече бе; осъзнала, че Давалос я използва като примамка за Джейсън, и си блъскаше главата как да се изтръгне от лапите му. Отдавна можеше да се освободи от въжетата с помощта на ножа си — стига само да я оставеха поне за малко без наблюдение!

Беше толкова вдълбочена в обмислянето на възможностите за бягство, че изобщо не забеляза похотливия, оценяващ поглед, с който я проследи Давалос на влизане в дървената хижа. Когато я блъснаха в една малко помещение и залостиха вратата зад нея, очите й блеснаха, изпълнени с надежда. Ако я оставеха през цялата нощ тук, нямаше да закъснее да се възползва от предоставения й шанс. Вслуша се напрегнато в шумовете, които долитаха отвън. Войниците разседлаваха конете и палеха огньове. Очевидно щяха да нощуват тук. Щом заспяха, тя щеше да освободи ръцете си, да се промъкне през прозореца, да се метне на гърба на най-близкия кон и да офейка.

Пред вратата проникна дим от огъня, запален в отдавна неизползваното огнище в главното помещение на дървената хижа. Ако се съдеше по шумовете, войниците се подготвяха за спане. Катрин трескаво размисляше. Колко ли време щяха да останат тук? Дали Давалос не възнамеряваше да устрои клопка? И ако да, какво можеше да се предприеме срещу това?