Шърли Бъзби - Циганката

Джейсън го изгледа и равнодушно сви рамене.

— Отношенията ти с Антония са си твоя работа. Не ми дължиш обяснение.

— И разведохте ли се? — намеси се буйно Адам.

Гай поклати глава.

— Когато заминах за Англия, с Антония бяхме постигнали съгласие. За да не предизвикваме скандал, тя щеше да се върне в Ню Орлиънс, а аз да се погрижа за юридическите подробности в Англия. Искахме да уредим положението си дискретно и без излишен шум. — Той помълча малко и сви рамене. — Ако Антония беше удържала на думата си, всичко щеше да се свърши — продължи горчиво той.

— Срещнал си Рейчъл, докато адвокатите са уреждали развода, така ли? — попита Джейсън.

Гай сведе поглед към Рейчъл и лицето му се смекчи.

— Да. Бях приятел с ърл Маунт и той ме покани за една седмица в Корнуел. Там срещнах Рейчъл, най-младата му братовчедка.

Джейсън смаяно вдигна вежди. Изумлението му не убягна от вниманието на Гай и той побърза да обясни:

— Така е и именно тези роднини ни помогнаха да потулим цялата тази грозна история.

— Значи вие сте… прелъстили майка ми? — попита измъчено Адам.

Рейчъл скочи като ужилена.

— Изслушай ме, Адам! — проплака умолително тя. — В деня, преди да замине за Корнуел, Гай беше получил писмо от адвоката си, в което му съобщаваха, че разводът е даден. Гай мислеше, че е свободен!

Адам се освободи меко от прегръдката й и се опита да я успокои:

— Не се вълнувай, мамо. Седни спокойно и не ме гледай така уплашено. Каквото и да се е случило, аз съм на ваша страна.

Рейчъл въздъхна и се свлече на дивана.

— Това е истината — потвърди Гай. — Повярвах, че съм свободен. Имаше обаче и друга причина да бързаме: родителите на Рейчъл искаха да я омъжат за сина на местния свещеник.

— Искам да знаеш — обясни с треперещ глас Рейчъл, — че нашата линия от семейството беше бедна и родителите ми държаха да ме видят задомена за почтен и заможен човек. Бяха категорично против да се омъжа за разведен като Гай. Според тях това беше абсолютно недопустимо. Какво можехме да направим? Оставаше ни само да избягаме…

— В Гретна Грийн ли отидохте? — попита с усмивка Джейсън.

— Естествено. Нямахме друг избор — отвърна разгорещено Гай. — Останахме известно време там. Шотландия е красива, ние бяхме влюбени, защо да се връщаме? — Гай отново прегърна Рейчъл. — Джейсън, това бяха най-щастливите дни в живота ми. А като разбрах, че ще имаме дете, бях сигурен, че вече нищо не може да ни раздели. — Гай млъкна и се взря с дълбока нежност в разстроеното лице на Адам. — Аз те обичах, мое момче, макар че не ми позволиха да те призная за свой син.

— След няколко месеца адвокатът трябваше да признае, че е допуснал грешка — пошепна безсилно Рейчъл. — По това време Гай не беше в Лондон и адвокатът отишъл при брат му, дук Роксбъри.

— Нали познаваш чичо си — продължи Гай. — Нищо не е в състояние да го развълнува. Той знаеше само, че съм отишъл на гости в Корнуел, и когато не се върнах, решил, че просто съм удължил престоя си. Нямаше представа, че съм се запознал с Рейчъл и съм я направил своя жена. Така че не предприе нищо, а ме изчака да се върна. Щом се прибрах в Лондон, най-спокойно ме уведоми, че все още съм женен за Антония. А по това време аз живеех семейно с Рейчъл.

Джейсън само изсвири през зъби, а Адам попита с отчаяние в гласа:

— Защо веднага не се разведе с Антония?

— Защото междувременно съпругата ми беше решила, че няма да й е особено приятно да се появи пред обществото в ролята на разведена жена — обясни горчиво Гай. — И не само това: тя самата бе пристигнала в Англия, за да предотврати развода.

Джейсън, който познаваше майка си и не си правеше илюзии за характера й, изгледа съчувствено Рейчъл.

— Когато истината излезе наяве, ърл Маунт и Роксбъри решиха, че най-добре е аз да се върна в Америка и да не се показвам повече в Англия. Изпратиха Рейчъл обратно в Шотландия, където на бял свят се появи синът ни. За да не пострада доброто й име, измислиха историята за падналия далеч от дома съпруг. Преди да замина, приписах на нероденото дете земите в Начез и оставих на ърл Маунт значителна сума, за да я връчи на детето на осемнадесетия му рожден ден. Но ръцете ми бяха вързани. Антония твърдо отказа да се разведе, макар че знаеше всичко за мен и Рейчъл. Стоях на колене пред нея, но нямаше никаква полза.

Възцари се напрегната тишина, прекъсната накрая от Адам:

— Ккаво ще правим сега?

— Нищо! — отговори решително Джейсън. Той отиде при Рейчъл и продължи с необичайно мек глас: — Мисля, че мъжете от нашето семейство са ви причинили достатъчно мъка, да не говорим за студенокръвната ми майка. Простете ни, ако можете.