— Не мога! — изплака отчаяно тя. — Нищо няма да бъде както по-рано!
Джейсън погледна измъченото й лице, но не каза нищо. След минута продължи да я гали и целува, сега мощно и настойчиво. Тя понечи да се изплъзне от прегръдките му, да извика, но той продължи да милва с ръце и устни лицето и тялото й. Внезапно, без да осъзнава как и защо, страхът и мъченията бяха забравени, остана само желанието да го усети дълбоко в себе си, да потъне в дълбините на насладата. Устните й се отвориха, трупаните с години любов, копнеж и желание се устремиха като буен поток насреща му. Джейсън потрепери от наслада и с въздишка на безкрайно облекчение се плъзна между бедрата й. Катрин забрави света около себе си. Остана само той — Джейсън, нейният мъж, който събуждаше в тялото й тези неописуеми усещания. Двамата станаха едно. Тази нощ щеше да остане незабравима като връх на любовта им.
По-късно, докато лежаха уморени един до друг, Джейсън я погледна с неизказана нежност.
— Ти си моят живот, Катрин. Без теб всичко губи смисъл. Обичам те, моя малка, своенравна вещице!
— Дори когато се караме ли? — попита дяволито тя.
— Разбира се — отвърна през смях мъжът. По лицето му пробяга тъмна сянка, когато решително продължи: — Каквото и да се случи, помни, че се обичаме. Само така ще бъдем щастливи.
Сърцето й преливаше от любов и безкрайна радост.
Катрин знаеше, че всяка дума на Джейсън е истинска. Те бяха победили и любовта им, дълго прикривана и отричана, щеше да разцъфти като магнолиевите дървета под горещото слънце на Луизиана.
© 1977 Шърли Бъзби
© 1998 Ваня Пенева, превод от английски
Shirlee Busbee
Gypsy Lady, 1977
Сканиране: ???
Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009
Издание:
Шърли Бъзби. Циганката
ИК „Ирис“, 1998
Редактор: Христина Владимирова
Коректор: Виолета Иванова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10582]
Последна редакция: 2010-05-15 20:49:54