Шърли Бъзби - Циганката

— Ти чуваш ли се какво говориш? Страхувам се, че вече нищо не разбирам.

— Чух всяка твоя дума. Каза на Елизабет, че ме бива да ти раждам синове, но не знаеш за какво друго би могъл да ме използваш.

Джейсън отдавна беше забравил краткия разговор с Елизабет. В гласа му прозвуча трудно сдържан гняв:

— Нямам никакво понятие за какво говориш. Ако наистина съм казал тази глупост, то е било само за да се отърва колкото се може по-скоро от нахалната ти братовчедка!

Поемайки тежко дъх, Катрин се надигна на колене в ъгъла си и стисна ръце в юмруци.

— Не ти вярвам! — изплака тя. — Беше принуден да се ожениш за мен и с обичайното си нахалство реши, че мога да ти бъда полезна поне като кобила за разплод.

— Май е време да изясним окончателно това недоразумение! — изрева ядно Джейсън. — Ако нямах желание да се обвържа, нищо и никой не беше в състояние да ме принуди на този брак. Можеше да си дъщеря на английския крал, но дори и тогава нямаше да те направя своя жена, ако не те исках. — Джейсън беше не по-малко бесен от Катрин. — Трябва ли да ти напомням, че аз бях този, който предложи да сключим брак? Като нищо можех да те върна в Англия и да те забравя.

При тези думи Катрин бе обзета от дива радост. Ала споменът за онзи злокобен разговор беше вкоренен твърде дълбоко в нея и все още не можеше да го прогони.

— Не, ти искаше само майка за децата си! — настоя упорито тя. — Не можеш да отречеш, че го каза на Елизабет.

— Престани най-после с тези глупости! — изръмжа Джейсън и в зелените очи засвяткаха опасни пламъчета. — Ако исках само това, надали щях да избера мършаво телце като твоето с такива тънички бедра. Елизабет беше по-подходяща, не мислиш ли?

Сега пък Катрин се засегна.

— Щом съм толкова непригодна за тази цел, защо се ожени за мен?

Джейсън стисна устни така, че побеляха, сграбчи я за раменете и грубо я разтърси.

— Дявол знае! — изрева в лицето й той. — Сигурно не заради мекия ти характер. — Гневът му внезапно се изпари. — Аз те обичам, Катрин — обясни съвсем тихо той. — Обикнах те в мига, когато се събудих в каретата по пътя към Париж. Погледнах те и разбрах, че не мога без теб. Ти се взираше през прозореца и мислеше незнайно за какво, а аз осъзнах, че искам от теб не само тялото.

В сърцето й покълна плаха надежда, но недоверието заплашваше да я задуши. Тя вдигна очи към него и Джейсън прочете раздвоението в сърцето й. Толкова отдавна беше чакала тези думи, че сега й се сториха празни и безсъдържателни.

— Когато те взех за първи път, още не те обичах — продължи замислено той. — Но още преди да напуснем Англия, знаех, че не мога да си представя живота без теб.

— Обикновена мъжка похот — промърмори гневно Катрин, но Джейсън поклати глава.

— Това също, но не беше само то. Ако се водех само от физическото желание, щях да се задоволя с една нощ — и нямаше да те отведа чак във Франция.

Джейсън замлъкна безпомощно. Десетки пъти беше успявал да произнесе красиви слова и клетви, за да привлече жените в леглото си, а сега острият му език го изоставяше на произвола на съдбата. В този най-важен момент от живота се държеше като недодялан хлапак. Сигурно му беше толкова трудно да произнесе нежните любовни думи именно защото за първи път говореше сериозно, а и поведението на Катрин не бе кой знае колко окуражаващо. Тя стоеше пред него, скръстила обвинително ръце, и не се помръдваше.

— Не ме ли чу? Обичам те, упорито, своенравно момиченце! Обичам те! — изкрещя той и нетърпеливо я разтърси.

Именно нетърпението беше, което успя да я убеди в искреността му. Джейсън никога не беше плах и кротък в отношенията си с жените. С дълбока въздишка на облекчение Катрин скри лице на гърдите му и се обля в щастливи сълзи.

— Аз също те обичам, Джейсън. Понякога ми се искаше да умра, защото губех надежда, че ще чуя от устата ти тези думи.

— Толкова ли не можеше да разбереш какво става в душата ми, моя малка магьоснице? Нима мъжът се държи като мен, ако не е влюбен? Защо се ожених за теб? Защо пренесох проклетата ти кобила през целия океан? Защо побеснях от ревност, когато те видях с Адам? Господи, котенце, ако само знаеше какво преживях! Всеки път, когато бях готов да повярвам, че сме се сближили, в прегръдката ми се озоваваше една дива котка, жадуваща да ми издере очите!

Катрин се засмя през сълзи и се притисна още по-силно до него. Твърдите му устни се плъзгаха по копринената коса. Джейсън намери ухото й и нежно го захапа. Катрин усети топлия му дъх в тила си и чу предрезгавелия му глас: