Шърли Бъзби - Циганката

Докато разтоварят донесените припаси, стана ден. Пиещия кръв разседла конете и ги пусна да пасат в ограденото място зад хижата. В това време Джейсън се погрижи да направи удобна постеля за Катрин. По някое време младата жена се пробуди от дълбокото безсъзнание, в което беше изпаднала, и смаяно огледа дървеното легло, отрупано с одеяла и дивечови кожи.

Катрин вдигна глава и любопитно огледа обстановката. Откри малко каменно огнище — по-скоро дупка в стената, — два чамови стола и малка маса. Прозорецът беше широко отворен и топлите слънчеви лъчи безпрепятствено проникваха в стаичката. Въздухът беше хладен и свеж. Все пак в дълго неизползваното посещение се усещаше мирис на влага.

Все още твърде слаба, Катрин отпусна глава на възглавницата и с немощен глас извика Джейсън. Не беше възможно мъжът да е чул тихия й зов, но сякаш бе усетил събуждането й, защото само след миг открехна тежката дървена врата и влезе с тихи стъпки в стаята.

Беше облечен като ловец — риза и панталон с ресни, и двете от кожа. Мокасините му не вдигаха и най-малък шум. Катрин се надигна насреща му. В погледа й се четеше странна смесица от любов и безнадеждност.

— По-добре ли си? — попита меко той.

— Загубих детето си, нали? — прошепна едва чуто тя. Джейсън кимна едва забележимо.

— Това не е толкова страшно, котенце. Ще имаме и други деца. Важното е да оздравееш бързо.

— Много добре знаеш, че няма да имаме повече деца — отговори жално тя.

Джейсън се усмихна успокояващо.

— Не си въобразявай такива лоши неща. Не искам да се вълнуваш. По-късно ще имаме много време да говорим. Сега лежи и оздравявай.

Катрин беше изтощена до смърт и нямаше сили дори да вдигне глас, но беше твърдо решена да го уведоми, че повече няма да бъде обект на плътските му желания.

— Аз не искам повече деца от теб.

Нежността, озарила лицето на Джейсън, отстъпи място на мрачна замисленост.

— По-късно — отвърна кратко той. — По-късно ще говорим. Искам само да се възстановиш.

Отслабена от загубата на кръв, Катрин не беше в състояние да му обясни. Поклати безпомощно глава и се обърна към стената. Джейсън не се помръдна от мястото си, докато в стаята не се появи Пиещия кръв. Той приседна на пода до огнището и скръсти крака по индиански обичай. След известно време Джесън попита:

— Няма ли да се върнеш в Тер дю Кьор?

Пиещия кръв поклати тържествено глава и отговори с дълбок, мелодичен глас:

— Болно ми е да не се подчиня на волята ти, братко, но испанецът е гадна змия с отровни зъби, които трябва да бъдат изтръгнати из корен. Докато седим тук и се съвещаваме, змията се е свила на кълбо и се готви за нов скок.

— Проклятие! Да не мислиш, че не знам! Аз също бих тръгнал по следите му, но първо трябва да се погрижа за жена си.

Индианецът кимна бавно.

— Ти казваш истината, братко. Аз никога не бих изпреварил отмъщението, за което жадува кръвта ти. Но ти си възпрепятстван от задължението да излекуваш жена си. Докато чакаме, змията може да се скрие и никога вече да не я намерим.

— Искаш да тръгнеш сам подире му, така ли? — промърмори потиснато Джейсън. — Опасно е. Давалос сигурно очаква да предприемем нещо.

— Опасността подслажда успеха — отговори спокойно индианецът и черните му очи се втренчиха в някаква точка зад гърба на приятеля му. Джейсън побърза да се обърне и откри, че Катрин отново е будна.

Младата жена се бе подпряла на лакът, изпълнените й с болка очи се взираха настойчиво в тези на индианеца. Джейсън усети, че двамата си разменят безмълвно послание. Пиещия кръв бе разбрал нещо, което беше убягнало от вниманието му.

Катрин трепереше с цялото си тяло. Очите й блестяха трескаво. Индианецът знаеше какво се бе случило с нея! Незабележимото му кимване потвърди прозрението й и тя изсъска през здраво стиснати зъби:

— Убий Давалос, моля те! Убий го заради мен!

Джейсън не можеше да се възпротиви. Присви очи и отговори:

— Е, щом сте мнозинство, не ми остава нищо друго, освен да се, съглася. Поне по една точка всички сме на едно мнение: Давалос трябва да умре.

Катрин падна на възглавницата и затвори очи. Джейсън се приведе над нея, приглади назад разбърканите тъмни къдрици, помилва студеното й чело и прошепна:

— Ти наистина си кръвожадна дива котка! Би трябвало да почиваш, не да подслушваш разговорите ни. Мъжките проблеми не са за нежните ти ушенца.

Катрин отвори широко очи и отвърна с частица от предишното си ледено високомерие:

— Щом не ми позволявате да слушам, разговаряйте на друго място, не в спалнята ми.