Шърли Бъзби - Циганката

Катрин го удостои с унищожителен поглед и обръгналият на битки испанец се почувства неловко. В гласа му прозвуча неприкрита заплаха:

— И не си въобразявай, че ще успееш да избягаш! Поставил съм навсякъде постове и ако те хванат, със сигурност ще потанцувате легнали в тревата, преди да се върнете при мен.

Най-после вратата се затвори зад гърба му. Без да губи време, Катрин изтича до прозореца и огледа внимателно осветеното от луната сечище. Видя застаналите на пост войници и на гърлото й заседна буца. Когато един от мъжете се приближи да прозореца и похотливо й се ухили, тя се отдръпна отвратено. Все пак мракът представляваше известна защита.

Прехапа нерешително устни, обмисли отново възможностите за бягство, но накрая се отпусна обезкуражено на леглото и прекара нощта в полусън, мятайки се безпокойно насам-натам, без да бъде в състояние да заспи.

На следващото утро станаха много рано. Давалос издърпа Катрин навън и я принуди да наблюдава убийството на жребеца, което извърши със собствените си ръце. Изглежда, това отвратително деяние му достави особено удоволствие. Когато Катрин не можа да понесе предсмъртното цвилене на любимото си животно и се сви като от удар, той се ухили доволно.

— Това е само едно малко предупреждение за любимия ти съпруг! — обясни тържествуващо той.

Катрин не можа да се сдържи и го заплю в лицето. Последствието беше подута, окървавена долна устна, ала дяволската усмивка на Давалос беше изчезнала.

— Вижте смелия убиец на безпомощни животни! — изкрещя отвратено Катрин. — Гледайте как безстрашно се бори с вързаната жена!

Мъжът измърмори някакво проклятие, хвърли я на коня и се метна на седлото.

— Скъпо ще платите за убийството на коня, знайте това! — не се предаваше тя. — Ако го бяхте оставили жив, щяхме да се движим по-бързо. Но сега…

— Млъкни най-сетне, проклета вещице! — изсъска в ухото й испанецът. — Иначе ей сега ще ти изтръгна езика!

Катрин избухна в смях.

— Не ме е страх от вас! Днес ще загубим много време, сигурна съм.

Пророчеството й се сбъдна. Наистина не напредваха толкова бързо, колкото предишния ден. Надеждата й нарасна, когато през нощта вързаха ръцете й отпред, не на гърба. С всяка миля навътре в испанската територия Давалос забравяше част от предпазливостта си, а вечерта направи съдбоносната грешка да я подслони в сянката на огромна канара, където не стигаше светлината от най-близкия лагерен огън.

Катрин не затвори очи нито за миг. Загледана в буйната жарава, тя се молеше пламъците да догорят по-бързо. Когато останаха само отделни тлеещи въгленчета, тя огледа внимателно лагера и видя, че освен поста, задрямал край близкото дърво, всички останали испанци са потънали в дълбок сън от другата страна на догорелия огън.

Светкавично измъкна ножа и разряза стегнатите въжета. После безшумно придаде на завивките си форма на заспало тяло. Разбира се, измамата й не можеше да издържи на по-прецизна проверка, но докато някой се сетеше да огледа по-внимателно постелята й, тя щеше да бъде на няколко мили оттук.

Сърцето й заби като лудо, докато се промъкваше като котка в сенките на дърветата и оглеждаше внимателно околността. Разседданите коне бяха завързани в две редици за дълго въже, опънато между две дървета. За съжаление постът се беше облегнал точно на едното от тези две дървета. Потискайки с мъка дивата паника в сърцето си, Катрин пропълзя към него и се сви зад дебелия ствол. Не можеше да си представи, че трябваше да убие човек — и то хладнокръвно и с пълно съзнание за необходимостта. Нима можеше просто да замахне и да забие ножа в гърба му! Това беше най-отвратителното нещо на света!

Но го направи. Мъжът успя да издаде само уплашено ръмжене и се свлече на земята. Брадичката на Катрин трепереше от надигналото се гадене. Ръцете й инстинктивно се протегнаха напред и задържаха падащото тяло. Облегна го на дървото и наведе главата му, за да го помислят за заспал. В продължение на един дълъг миг очите й останаха приковани в спящата фигура на Давалос, озарени от дива омраза. Ала бързо осъзна, че рискът е твърде голям, и се стрелна към конете.

Когато наближи, животните се подплашиха; може би бяха надушили кръвта. Без да губи време, Катрин избра едър вран жребец със силни крака, отвърза го и го поведе вън от лагера.

Макар че трепереше от напрежение, тя се постара да върви бавно и да опише широка дъга покрай спящите испанци. Не смееше дори да диша, докато не се почувства достатъчно сигурна, за да го възседне. Когато се метна на гърба на коня, животното се стресна, изпръхтя и възбудено затанцуна на задните си крака. Кръвта забуча в слепоочията й и едва не я оглуши. Слава богу, откъм лагера не идваше нито звук! Катрин подкара коня към пътеката, която беше някъде отляво. За кой ли път благодари на циганите, които я бяха научили да познава и обича природата. Беше сам-сама в тази враждебна пустош, но в душата й нямаше и следа от страх.