Шърли Бъзби - Циганката

— Не ми ли се сърдите? — попита плахо тя.

Джейсън поклати глава.

— Вие не сте ми отнели нищо. Бракът на родителите ми беше разрушен много преди срещата ви с Гай. Нямам нищо против, че имението в Начез принадлежи на Адам. Кажете ми само още едно — защо се омъжихте за ърл Маунт?

Рейчъл хвърли бърз поглед към Гай и отговори:

— Той беше добър към мен. След като трябваше да преодолее известни трудности, за да ми помогне, счетох, че му дължа нещо, и станах негова жена. Не го обичах, нито той мен. Сърцето ми принадлежеше изцяло на баща ви. Мъжът ми знаеше какво чувствам, но искаше наследник на името си. Мисля, че се почувства измамен, когато се роди Катрин. За съжаление имахме едно-единствено дете и то беше момиче.

— Благодарен съм на съдбата, че сте родили момиче — отговори с усмивка Джейсън. Още докато говореше, страхът за съдбата на жена му отново го завладя. Всички присъстващи внезапно се почувстваха несигурни.

— Мисля, че е време Рейчъл да се оттегли — проговори решително Гай. — Вечерта беше изтощителна за всички ни, особено за теб, скъпа. И утре е ден, нали?

След като вратата се затвори зад двамата, Адам изгледа въпросително брат си.

— Какво ли ще стане с тях? — промърмори замислено той.

— Зависи само от тях, не мислиш ли и ти така? Всъщност, какво е мнението ти за онова, което току-що чухме?

— Е, не ми е особено приятно да се наричам копеле — призна неохотно Адам.

— Това не бива да те тревожи — ухили се в отговор Джейсън. — Знаеш ли от колко години ме наричат така!

Адам остана още малко сериозен, после избухна в смях.

— Е, нищо! Щом ти не се трогваш, на мен също ми е все едно.

Джейсън отиде да си легне, но дълго не можа да заспи. Макар събитията от тази вечер да не го бяха развълнували особено, увереността, че има брат, беше приятна и възбуждаща. Най-несигурно беше бъдещето на Рейчъл и баща му. Двамата не бяха престанали да се обичат, но дори след толкова години Антония никога нямаше да се съгласи на развод.

Първата бледа светлина на зората едва бе огряла хоризонта, когато Джейсън и Пиещия кръв потеглиха на път. Предстояха им три дни усилена езда, докато достигнат река Сабин. Натовареният със запаси допълнителен кон и жребецът на Катрин почти не забавяха темпото. Двамата не знаеха къде ще ги отведе пътят, но първата им цел беше сечището на няколко мили западно от реката.

Преди доста години бяха направили опит да издигнат там търговски пост. Някакъв изпълнен с оптимизъм агент бе поръчал да изсекат дърветата и да построят просторна хижа, заобиколена от редица ниски навеси. Вероятно е възнамерявал някой ден да ги замени с по-солидни постройки, но начинанието пропаднало. Повечето пътници минавали по стария испански път, който се намирал значително по на юг. Постът отдавна беше напуснат, макар че доста пътуващи по тези места продължаваха да се отбиват там. Тук беше определеното от Давалос място за среща. Около обед на третия ден двамата с Пиещия кръв прекосиха реката на няколко мили северно от търговския пост и се отправиха безшумно към сечището. Надяваха се испанците да не забележат идването им.

Ала мястото беше пусто. В продължение на един дълъг миг Джейсън ес усъмни, че са попаднали в капан. Двамата претърсиха близката гора и огледаха всяко кътче от сечището. Едва когато се увериха, че никой не ги дебне, пропълзяха към дървената хижа.

Пиещия кръв остана на пост под дърветата, докато Джейсън скочи през един страничен прозорец. Хижата беше празна, но Джейсън откри признаци, че е била обитавана само преди ден. Блъсна тежката врата, изскочи на полянката и претърси с готова за стрелба пушка полуизгнилите навеси. Не намери нищо, докато не стигна до последния.

Там лежеше сивият чистокръвен кон на Катрин, същия, който беше яздила в онзи злокобен ден. Животното беше прободено с нож на няколко места. Не си бяха направили труд да свалят юздите му. В седлото беше забит окървавен нож, на който беше забодено листче. Джейсън измъкна ножа и прочете вестта, оставена от Давалос за него. Тялото на коня не беше напълно изстинало, следователно разбойниците не бяха много далеч. Без да се оглежда, той изтича в горичката. Индианецът го посрещна, без да каже дума, и двамата се запътиха към скритите коне. По пътя Джейсън обясни накратко какво е намерил.

Двамата се метнаха на конете и препуснаха в мълчание. Помежду им нямаше нужда от думи. Познаваха опасността, на която се излагаха, и бяха наясно, че ако Давалос успее да отведе Катрин в испанския форт, животът им няма да струва пукната пара. Единствената им надежда беше да настигнат отряда. Трябваше да му устроят засада накъде в гъстата гора между реката и Накодочез и да освободят Катрин — на всяка цена, дори ако се наложеше да я разменят срещу Джейсън.