Шърли Бъзби - Циганката

Пиещия кръв яздеше напред с обичайната си невъзмутимост и не казваше нищо повече от необходимото. Една вечер кимна с глава към Давалос и му обясни, че желае да разговаря с него на четири очи. Отведе го далеч от лагера и попита направо:

— Смяташ ли да делиш с войниците?

— В никакъв случай — отзова се презрително Давалос.

— Как ще скриеш от тях целта на пътуването ни?

— Близо ли сме вече?

Пиещия кръв кимна бавно.

— Много близо?

Индианецът кимна отново и Давалос заповяда с блеснали от алчност очи:

— Води ме! Веднага!

— А войниците ти?

Давалос помисли малко и отговори:

— Ако се измъкнем, докато спят, никой няма да разбере накъде сме тръгнали. Ще отидем и на сутринта ще бъдем отново в лагера, става ли така?

Пиещия кръв кимна равнодушно. Когато падна нощта, двамата изведоха конете си от лагера и препуснаха в галоп. След като повече от два часа яздиха мълчаливо, Давалос започна да губи търпение.

— Не каза ли, че сме много близо?

— Така е — гласеше краткият отговор. Мина още цял час. Стръмните стени на каньона се осветиха от първите лъчи на зората.

— Много ли има още? — изфуча Давалос. — Няма да успеем да се върнем навреме!

Пиещия кръв видя, че след около час слънцето ще се покаже на хоризонта, и с незабележима усмивка отбеляза, че пред тях няма нищо, освен твърда, изсушена от зноя равнина. Намираха се навътре в земята на команчите. Изоставените войници никога нямаше да намерят следите им в лабиринта от малки и по-големи каньони, през които бе превел Давалос. Той дръпна юздите на верния си кон и когато испанецът спря до него, замахна и стовари дръжката на пушката си върху главата на нищо неподозиращия мъж. Без да гъкне, Давалос се строполи като чувал на твърдата земя.

С грозна усмивка на иначе ведрото си лице, Пиещия кръв се зае да свърши онова, за което беше дошъл. Съблече Давалос гол-голеничък, завърза ръцете и краката му с мокри кожени ремъци, заби четири колчета в земята и прикрепи ремъците за тях. Накрая го разтърси, за да дойде на себе си.

Когато Давалос се пробуди, в сърцето му пропълзя див страх — и съзнание, че от черните очи на индианеца го гледа смъртта. Пиещия кръв беше клекнал пред него и без дори да трепне от сърцераздирателните писъци, грижливо отряза клепачите му. После се оттегли в сянката на надвисналата скала и търпеливо изчака слънцето да изгори незащитените очи на Давалос. Лицето му остана каменно, ушите бяха глухи за жалните викове за помощ на прикования към земята мъж. Индианецът седеше и чакаше мълчаливо.

Когато слънцето изгря за трети път, у Давалос беше останала една-единствена искрица живот. Пиещия кръв отиде при него и заговори с тих глас:

— Не е добре, когато мъжът умира, без да знае причината за смъртта си. Постъпих така с теб не защото уби Нолан, когото Джейсън обичаше като свой брат. Ще те убия, защото нападна Джейсън, който е мой брат. — Пиещия кръв извади ножа си, стисна в ръка половите органи на Давалос и каза: — За жената на брат ми! — Ножът блесна на яркото слънце и стръмните стени на каньона се огласиха от предсмъртните писъци на испанеца.

Индианецът се качи на коня си и се отправи на път към дома, без да удостои мъртвеца дори с поглед.

Пристигна в Тер дю Кьор много преди да изтекат двата месеца, уговорени с Джейсън. Слезе от коня си пред господарския дом, когато вече се свечеряваше. Джейсън се спусна по стълбите, за да го посрещне — един гладко избръснат, отново облечен като джентълмен господар на плантацията. Без да кажат дума, двамата се гледаха дълго в очите. Най-после Пиещия кръв проговори:

— Всичко свърши.

Ръката на Джейсън се впи в рамото му.

— Сам ли ще го кажеш на Катрин?

— Не. Ти я уведоми, че Давалос плати за деянието си.

Джейсън проследи с поглед приятеля си, който се отправи към оборите, после се обърна и замислено закрачи към къщата. След вечеря мъжете бяха седнали на верандата да пият по чаша вино, когато му съобщиха за завръщането на Пиещия кръв. Но Джейсън не се върна при Гай и Адам, а влезе в големия салон, където Катрин разговаряше оживено с майка си.

Жена му беше по-красива от всякога — и недостъпна като луната. Рейчъл също беше разцъфтяла. Двете жени вдигнаха изненадано очи и Джейсън се усмихна насреща им.

— Няма да ви преча — проговори учтиво той. — Бих желал да поговоря с теб на четири очи, преди да се оттеглиш за сън, Катрин.

— Важно ли е? — разтревожи се тя. — Не можеш ли да ми го кажеш веднага?

Джейсън поклати глава.