Шърли Бъзби - Циганката

— Когато си в обятията ми, не мога изобщо да мисля. Не разбираш ли, че всеки спор, който подхващаме, свършва веднага щом се сгушиш в ръцете ми?

— Не е вярно! Точно това направих в Начез, а ти се държа отвратително!

— Котенце, та аз не бях на себе си от ревност! Идеше ми да те удуша! Нямах ни най-малка представа къде се бе крила цяла година и бях убеден, че Адам ти е любовник.

— Адам? — смая се Катрин. Беше сигурна, че никога не е споменавала името на брат си.

Джейсън я отведе до един стол, притегли я в скута си и подробно й обясни какво беше станало в Тер дю Кьор след пристигането на Рейчъл и Адам.

Очите й се разшириха от учудване. Изглежда, това неочаквано роднинство я освободи от последните задръжки: вече можеше да говори за любовта си, за постоянните им караници. Моментът беше много подходящ за признания, но Катрин не намери сили да заговори за Давалос. Сянката на испанеца помрачи дори минутите, в които беше толкова близо до щастието.

Когато разговорът се върна на мъжката ревност, тялото й се разтърси от студени тръпки.

— Толкова ли е лошо, ако бях спала с някой друг?

Притискането на ръцете му й причини болка.

— Как да не е лошо! Дори представата за това би била непоносима! Не ми се иска да мисля за подобно нещо.

Думите му разрушиха магията на вечерта и я върнаха отново в студения свят. Джейсън сведе устни към нейните, но тя се отдръпна.

— Пак ли започваш? — попита объркано той. — Какво има този път?

Пред очите й застана ухилената физиономия на Давалос, тънките устни, които шареха по тялото й. Обзета от страх и отвращение, Катрин изкрещя:

— Не ме докосвай! Не мога да го понеса!

Джейсън не разбра вълнението й и на свой ред изрева:

— Какво означава това, по дяволите!

Катрин се опита да му обясни, но езикът не я послуша. Джейсън се постара да се овладее и й заговори като на уплашено дете:

— Какво ти е, мила?

— Не мога. Моля те, не ме докосвай — отговори задавено тя.

Джейсън огледа изпитателно побелялото й лице и гласът му прозвуча изненадващо меко:

— Не бива така, Катрин. Не може в един миг да ми казваш, че ме обичаш, а в следващия да ме отблъскваш, сякаш съм искал да те изнасиля.

При тези думи Катрин се сгърчи като ударена, а когато Джейсън нетърпеливо я грабна в прегръдките си, се изтръгна от ръцете му и хукна към вратата. На прага се обърна и го изгледа като подгонена кошута. Знаеше, че трябва да му разкрие истината. От гърдите й се изтръгна дрезгав стон.

— О, Джейсън! Ти не си виновен! Той… той… — Не беше в състояние да произнесе нито дума повече. Толкова ли не я разбираше!

Кръвта се оттегли от лицето на Джейсън, погледът му стана ледено студен. Катрин никога не го бе виждала такъв.

— Давалос те е изнасилил?

Отговорът беше плахо кимване. Катрин не смееше да го погледне в очите, сигурна, че вината за случилото се е само нейна и че Джейсън я осъжда. Облегна се на вратата и тихо занарежда:

— Отбранявах се, но той върза ръцете ми на гърба! Беше кошмарно! Той не позволи нищо да му попречи! Направи го само веднъж и слава Богу! Ако беше дошъл отново, щях да се самоубия!

Катрин вдигна глава и го погледна. Като видя пламтящия в очите му гняв, сърцето й се смръзна.

— Божичко, Джейсън! Не съм виновна! Аз съм само жена и ръцете ми бяха вързани!

Думите й го накараха да се осъзнае. Джейсън понечи да я прегърне, да я утеши — да й каже, че позорът и болката от случилото се не са в състояние да убият любовта му към нея.

Ала когато протегна ръце, Катрин го отблъсна истерично.

— Не ме докосвай! Никога повече не ме докосвай! Мразя те! Не разбираш ли, мразя те! — И в този момент Джейсън й повярва.

На следващата сутрин двамата потеглиха към Тер дю Кьор.

Пиещия кръв без затруднения настигна испанците. Запъти се открито към спрелия на почвика отряд, помоли да го отведат при Давалос и с неподвижно лице предложи да му покаже пътя към златото, което бил тръгнал да търси.

— Защо го правиш? — попита недоверчиво испанецът.

— Нолан е мъртъв, а Джейсън отказва да те заведе. Ще го направя аз, за да оставиш на спокойствие приятеля ми. Обещай ми да делиш с мен и ще те заведа до мястото.

Без да издава обзелото го въодушевление, развеселен от проявената от индианеца глупост, Давалос даде съгласието си. Войниците изобщо не подозираха защо лейтенантът им се е впуснал в тази гонитба. Подчиняваха се на заповедите му, приемайки, че Джейсън е извършил престъпление срещу Испания. Сметнаха, че залавянето на жена му е още едно средство за натиск срещу него и ще го накара да се предаде на испанските власти. Ала когато Давалос ги подкара право към земята на команчите, войниците започнаха да мърморят, че командирът им е полудял. Кой разумен човек би се осмелил да проникне в тази изпълнена с опасности област? Страхът им нарастваше и поради факта, че водач им беше индианец.