Шърли Бъзби - Циганката

— Катрин, ела да се запознаеш с баща ми! Представям ти Гай Севидж.

Всъщност, обяснението беше ненужно. Възрастният мъж се обърна към нея и Катрин можа да разгледа по-внимателно лицето му. Да, този мъж наистина беше баща на съпруга й, но първият шок на младата жена бе предизвикан от смайващата прилика на новодошлия с Адам.

Докато Катрин се опитваше да се съвземе от изненадата си, бащата на Джейсън улови ръката й.

— Скъпа снахо, вие дори не можете да си представите колко съм щастлив най-после да се запозная с вас. Надявам се да ми простите внезапното появяване, но просто не можех да си седя спокойно във Вирджиния, без да съм ви видял. Добре дошла в семейството!

Естествената сърдечност на поздрава му ги направи приятели още от първия миг и за пръв път от много време насам Катрин престана да мисли за Давалос. Нощта премина спокойно, без тревожни сънища, а следващото утро беше толкова ясно и безоблачно, че Катрин реши да започне прекрасния ден с дълга езда.

Засмя се при вида на съненото конярче и го прати обратно в сламата със забележката, че може и сама да оседлае коня си. Метна се на гърба на жребеца и тъкмо щеше да препусне, когато Джейсън изникна сякаш от нищото и изтръгна юздите от ръката й.

— Какво си намислила, по дяволите? Вече ти е забранено да яздиш — настави обвинително той.

Катрин понечи да се оправдае, когато забеляза непознат мъж, яхнал запотен кон, и се запита дали именно той не беше причината за ранното ставане на Джейсън. Все още не беше простила вчерашното му равнодушие, а никак не хареса и днешния тон на гласа му.

— Мисля, че онзи човек иска да ти каже нещо — отговори небрежно тя и кимна с глава към чакащия мъж. — Не бих желала да те задържам. — Дръпна юздите от ръката му и пришпори коня си право срещу него. Джейсън едва успя да отскочи встрани.

Обърна се към мъжа и попита делово:

— На какво разстояние оттук са онези?

— На по-малко от час. Направо съсипах бедното животно, за да спечеля този час. Паки продължава да ги следва, за да сме сигурни, че няма да се отклонят от пътя.

Джейсън несирурно прехапа устни. Не можеше да откъсне очи от посоката, в която бе изчезнала Катрин. Най-после нареди:

— Върви и кажи на останалите, че времето дойде. Отведете всички жени и деца в къщата!

— Какво ще стане с жена ви? — промърмори с неудобство мъжът.

По дяволите, какво ще правя с Катрин? — запита се вбесено Джейсън. Най-добре да уведоми баща си и да тръгне по дирите й с няколко въоръжени мъже.

Още докато тичаше към къщата, той изкрещя на конярчето да оседлае врания му жребец и още осем силни коня. Гай, който си играеше с Никълъс, излезе усмихнат насреща му. При вида на потъмнялото от гняв лице на Джейсън усмивката му се изпари и отстъпи място на загриженост.

— Какво е станало? — попита остро той.

— Давалос идва насам — и не е сам, нито пък има мирни намерения. И тъкмо сега Катрин реши да излезе на езда сама! Препусна, сякаш дяволът я гонеше по петите! Веднага тръгвам да я търся. — Той погледна баща си право в очите. — Нямам време да ти обясня как стоят нещата, но хората ми знаят какво да правят. Моля те само за едно: забрави какъв беше по-рано Давалос. Ако го видиш, мисли само за това, че бих посрещнал с по-голямо удоволствие дори банда жадни за плячка и кръв команчи.

Джейсън нямаше защо да се тревожи за поведението на баща си. Гай разбра веднага. Само след минута младият мъж беше в обора. Видя, че повечето от хората му вече са се въоръжили и водят жените и децата към господарската къща. Повика няколко смели мъже и им обясни защо се налага да тръгнат с него. Без да кажат дума, те го последваха, метнаха се на чакащите ги коне и препуснаха в посоката, в която беше изчезнала Катрин.

Докато яздеха, Джейсън осъзна, че търсенето не може да бъде подчинено на никакъв план, и прокле факта, че Пиещия кръв още не се бе върнал. Индианецът чероки можеше да следва дирята на коня и по най-гладките скали. Ама че лош късмет! Все пак, неочаквано и за самия себе си, Джейсън откри следите на Катрин. Проследиха я чак до една от широките, плитки реки, които прекосяваха плантацията.

Сякаш бе знаела, че той ще тръгне да я преследва, Катрин бе тръгнала нагоре по коритото на реката. Джейсън не можа да удържи ядните ругатни. Изгубиха доста ценни минути, докато обходят бавно двата бряга на реката, за да открият мястото, където беше излязла на сухо. Намериха го на около миля надолу по течението. Инстинктът го предупреждаваше, че няма време за губене. Джейсън обърна коня и препусна навътре в рядката елхова гора. В този миг тишината бе разкъсана от безредни изстрели.