Шърли Бъзби - Циганката

— Мъже! — каза си презрително тя. Всичко трябва да става по тяхната воля, а на жените се позволява да стоят отстрани, да гледат и да се молят работата да не се обърка. Ако беше мъж, нямаше дори да й трепне окото от факта, че Давалос не бе извадил пистолета си пръв. Този човек беше постоянна заплаха! Нима това не беше достатъчна причина да бъде премахнат?

Вечерта Катрин се промъкна още веднъж в кабинета на Джейсън. Порови в чекмеджето, пълно с различни ловни ножове, и избра остра малка кама. Скри я на сигурно място под полите си, както я бяха научили циганите.

През следващите седмици младата жена се плашеше от всеки полъх на вятъра, от всеки неочакван шум. Конският тропот я караше да посяга към скрития нож, да се втурва като безумна към кабинета на Джейсън и да зарежда първата попаднала в ръцете й пушка. Когато за втори път я завари в това положение, Джейсън смръщи чело и попита:

— Знаеш ли изобщо как да си служиш с оръжието? Катрин пламна от срам и заеквайки, обясни, че не е много сигурна, но имала известна представа как се постъпва.

Джейсън знаеше, че не може да й забрани да взема пушката и прекара целия следобед да я обучава в пълнене и зареждане. После отидоха да стрелят. Върнаха се много късно, сгорещени, но доволни.

На следващата сутрин Джейсън можа да зарадва жена си с хубави вести.

— Вече няма защо да се тревожиш, котенце — съобщи с небрежен тон той. — Давалос е на път към Мексико. Преди три дни е прекосил река Сабин и е поел по пътя към Накодочез.

— Сигурен ли си? Откъде знаеш?

Погледът му беше неразгадаем.

— Би трябвало да имаш малко повече доверие в мен, скъпа. Нима мислеше, че ще го оставя да си отиде просто ей така? За да се скрие някъде наблизо и да ме изненада неподготвен? Двама мои хора са постоянно по петите му — и това от мига, в който направи грешката да се появи по тези места.

Седмиците, последвали изчезването на Давалос, протекоха спокойно и мирно. Катрин се стараеше да е винаги близо до Джейсън и го придружаваше навсякъде. Ала й се налагаше да посвещава все по-дълго време на домашните си задължения. Трябваше да помогне на жената на Сам, която роди първото си дете, да се погрижи за трескавото момченце на Хорас, изобщо, отзоваваше се винаги, когато имаше нужда от нейната помощ. Така с течение на времето хората започнаха да я възприемат съвсем естествено като господарка на Тер дю Кьор.

Джейсън наблюдаваше това развитие с тиха радост. Дните им бяха запълнени до крайност, но всяка свободна минута принадлежеше на Никълъс.

Една сутрин Джейсън отбеляза:

— Ако скоро не му се роди някое братче или сестриче, ще се сдобием с един истински малък деспот. Сигурно ще стане нахален също като мен, как мислиш?

Катрин се усмихна несигурно; все още не можеше да проумее докрай същността на мъжа си. Освен това винаги, щом ставаше дума за „повече деца“, в паметта й изникваха грозните думи, които Джейсън бе казал на Елизабет през онази далечна сутрин в Париж.

Един влажен и студен есенен ден беше особено изтощителен. Още на обед Джейсън забеляза, че жена му изглежда бледа и безучастна.

— Не ти ли е добре? — попита меко той.

Тъй като и без това не можеше да мисли за нищо друго, Катрин отговори направо:

— Очаквам дете.

Лицето на Джейсън остана безизразно.

— Така значи — проговори след малко той, сякаш новината изобщо не го засягаше. Катрин бе избрала най-неподходящия момент да му разкрие състоянието си. На сутринта бе получил неприятни вести за Давалос и беше много разтревожен, не толкова заради себе си, колкото защото испанецът беше заплаха за всеки човек в Тер дю Кьор.

Катрин беше дълбоко засегната от очевидната му безучастност. Изгледа го сърдито, скочи от мястото си и изкрещя:

— Това ли е всичко, което имаш да ми кажеш? — И се втурна навън.

Скри се на сигурно място в стаята си и дълго седя с мрачно лице до прозореца. По едно време чу силен шум от конски копита и се надигна, за да погледне към приближаващите ездачи.

— Бяха чужденци — или не, Катрин позна мършавата фигура на Пиер, който яздеше след едър, добре облечен мъж. Знаеше, че по желание на Джейсън Пиер е останал в Ню Орлиънс. Старият слуга се бе оплаквал многословно от неспокойния живот на господаря си и постоянните му пътувания и Джейсън бе решил да му даде заслужена почивка. Щом единият от двамата ездачи беше Пиер, другият също трябваше да бъде приятел! Без да се бави, Катрин заслиза по стълбите.

Джейсън я забеляза и се запъти към нея.