Шърли Бъзби - Циганката

Катрин усети безкрайна умора. Сякаш нещо се пречупи в нея и тя едва не се строполи на земята. Болката заплашваше да я надвие. Запрепъва се през двора, не различавайки нищо пред себе си. Каква глупачка беше! Трябваше да му каже истината още в самото начало, все едно дали щеше да й повярва или не! Всичко друго щеше да бъде по-добре от парещата омраза в очите му.

Загубила всяка надежда, уморена до смърт, тя се скри в стаята си, падна на леглото и потъна в дълбок сън. Да можеше никога да не се събуди…

След няколко часа се стресна от странно докосване. Дали сънуваше, дали въображението й играеше лоша шега — или Джейсън наистина се бе навел над нея с тъжна усмивка и милваше нежно лицето й? Катрин отвори очи и в погледа й се изписа почуда. Гласът й прозвуча едва чуто:

— Джейсън, веднъж ти ме помоли да извлека най-доброто от положението, в което сме попаднали. Сега аз те моля да ми помогнеш! Не мога да живея повече така. Ако ти не се опиташ да промениш нещата, поне ме пусни да си отида!

Джейсън приседна на ръба на леглото, улови ръката й и замислено промълви:

— Трябваше да се вслушвам повече в думите ти, скъпа моя, още от самото начало. Но как можа да скриеш от мен, че ни се е родил син?

Катрин го изгледа замислено и отговори с мъка:

— Бях убедена, че искаш да се разведеш с мен и че никога повече няма да те видя. Когато се появи внезапно в плантацията, бях готова да ти разкрия истината, ако не беше толкова убеден, че детето не е твое. Джейсън, аз също имам гордост, а ти хвърли в лицето ми невероятни обвинения…

Джейсън стисна зъби и се изправи. След малко на лицето му се появи измъчена усмивка.

— Все още не съм ви благодарил за сина си, мадам, но ще се постарая да поправя грешката си. Може би така е трябвало да стане. Като начало ще се опитам да завоювам доверието на Никълъс и преди всичко… — Гласът му заглъхна, стана по-нежен. — …преди всичко ще се опитам да се представя в благоприятна светлина пред майка му.

През следващите дни Джейсън показа, че е говорил сериозно. Не преставаше да се занимава с Никълъс, посвещаваше на малкия си син всяка свободна от грижи за имението минута. Катрин се видя обект на ухажване — учтиво, меко, без натиск — и ако все още не беше отстъпила, то беше само защото се чувстваше прекрасно в центъра на вниманието му.

Толкова повече се стресна, когато един ден Джейсън се върна към обичайните си господарски маниери.

Катрин седеше на верандата пред къщата и се взираше замечтано в белите облачета, които се рееха над зелените борови гори, когато Джейсън и работниците, спряха запотените си коне в двора.

Джейсън скочи от коня с ядно стисната уста, хвърли юздите в ръцете на притичалия коняр и изкрещя:

— Отведете всички коне отзад! Знаете какво трябва да направите!

Катрин скочи и стреснато изгледа втурналите се към оборите мъже. Сякаш дяволът ги гонеше по петите! Джейсън хукна с големи крачки по стълбата към верандата и изрева заповеднически на жена си:

— Влез в къщата, Катрин! И остани вътре!

По тялото й пропълзя леден студ. Приседна сковано на стола и попита:

— Какво означава това?

Чертите на лицето му веднага се отпуснаха.

— Сега не е време за спорове, котенце! Направи това, което ти казвам! Важно е!

Гневът й отлетя също така бързо, както беше дошъл, и тя се подчини с готовност. Едва успя за влезе в къщата, когато залата се напълни с жените и децата на работниците. Катрин се оглеждаше смаяно, докато най-сетне получи обяснение.

— Когато се зададе опасност, всички се събират в господарския дом. По-лесно е да се защитава само една къща. За такива случаи мистър Севидж е наредил складовете винаги да са пълни с припаси.

Всеки освен Катрин знаеше какво ги очаква. Внезапен, необясним страх я подгони към първия етаж. Трябваше да провери дали Никълъс е на сигурно място. Малкият спеше дълбоко. Сали седеше до люлката му.

Успокоена, Катрин слезе отново в залата. Джейсън беше застанал на прага с дълга пушка и пистолет на колана.

— Индианци ли идват? — попита нервно Катрин.

— Не! Макар че много по-добре щеше да бяха индианци! Чуй ме скъпа, не ми се вярва, че ще се случи кой знае какво. Всички мъже са въоръжени и са заели определените им места. Ако започнат да стрелят, ти ще се качиш при Никълъс и в никакъв случай няма да се показваш на прозореца. Обещаваш ли ми?

Катрин кимна. След миг прозвуча конски тропот. Към къщата приближаваше дружина ездачи. Джейсън я привлече към себе си, целуна я набързо и я побутна към стълбата. После хукна към вратата. Катрин остана загледана след него. След малко от гърлото й се изтръгна дрезгав писък. Но съумя да се овладее, плъзна се безшумно към входната врата и надникна навън.