Шърли Бъзби - Циганката

Благодарна за хладината, която цареше вътре, тя влезе в залата и се упъти към красиво резбованата двойна врата, която водеше в празна, също така огромна стая. Поклати замислено глава и се върна в първото помещение, където я очакваше излегналият се в леглото Джейсън.

— Е, харесва ли ти тук?

— Много е… огромно — отговори искрено тя.

— Сигурно. Но като го обзаведеш както трябва, ще придобие съвсем друг вид.

Откъде ще вземем мебели в тази пустош? — учуди се Катрин.

Усмивката му стана още по-широка. Без да прибягва до помощта на ръцете си, той изу тежките ботуши и небрежно ги пусна на пода.

— Почакай да видиш складовете. По едно време баба ми реши да поживее тук и нареди да докарат всевъзможни мебели. За съжаление оттогава минаха години и някои неща сигурно са се повредили, но съм сигурен, че и много са се запазили. А колите, с които дойдохме, също не бяха съвсем празни, скъпа моя.

— Затова ли ме доведе тук — за да обзаведа къщата ти и да играя ролята на домакиня? — попита уморено Катрин.

Джейсън не бързаше да отговори. Зелените му очи жадно поглъщаха стройното и тяло.

— Не, това не е единствената причина, поради която искам да си до мен.

Но Катрин нямаше намерение да се улавя на въдицата му.

— Къде е синът ми? — попита обвинително тя. — Искам да спи в моята стая.

Усмивката на Джейсън се изпари.

— Боя се, че ще имаш достатъчно задължения, защото ще спиш в едно легло с мен! Успокой се, не съм го настанил при слугите, а само няколко стаи по-нататък. Сали и Жана няма да го изпускат от очи.

— Непременно ли трябва да спя в една стая с теб?

— В момента това е единственото годно за спане легло в къщата. Надявам се, не очакваш от мен да спя на одеяло пред вратата.

Първата седмица на Катрин в Тер дю Кьор се изниза пред очите й като плетеница от хиляди пъстри картини. Джейсън намери време да я запознае с имението и се показа изненадващо любезен. В началото Катрин страдаше ужасно от горещината, преди всичко защото нямаше какво да облече за разходка, освен тежките, елегантни костюми за езда от Париж. Една сутрин Джейсън огледа замислено сгорещеното, пламнало лице, отиде да претърси складовете за един стар сандък и лично отнесе обкованото с желязо чудовище в стаята й. Катрин го отвори и зарадвано установи, че е претъпкан с детски дрехи на съпруга й. Макар повечето неща да бяха безполезни, няколко чифта бричове за езда сякаш бяха ушити специално за нея. Имаше и дузина белоснежни ленени и копринени ризи, които Жана и една от прислужничките трябваше само малко да стеснят. От този ден нататък тя започна да се появява само в дрехите на Джейсън.

Като че ли беше оживяла старата Катрин, която препускаше в луд галоп из зелените хълмове на Лейчестършир. Щом веднъж се запозна с просторните, пълни с множество расови коне обори, Джейсън не можеше да я измъкне оттам. От време на време тя се спираше и оглеждаше смаяно някой от конете, който й се струваше познат, но си казваше, че сигурно се лъже.

Държеше се като дете, на което е позволено да вземе от магазина за играчки всичко, което може да носи. Дни наред не можеше да се откъсне от оборите, навесите и оградените пасища. Джейсън я гледаше отдалеч със снизходителна усмивка. Дълбоко в себе си се надяваше, че един ден тези благородни животни ще прославят името на Тер дю Кьор по цяла Америка. Компетентните разговори как се развъждат чистокръвни коне, които Катрин често водеше с конярите и пазачите, отговаряха изцяло на плановете му за бъдещето.

Една сутрин Джейсън и Катрин вървяха бавно към новата конюшня. Той й обясни, че я е предназначил за оплодени кобили. Някои от грациозните майки, следвани от тънкокраки жребчета, вече пасяха сочната трева.

Катрин, която го бе хванала под ръка, вдигна плахо очи под ръба на широкополата си шапка и тихо призна:

— Тук е много хубаво, Джейсън. По-красиво е дори от нашето имение в Англия.

— Радвам се, че ти харесва — отвърна сухо той. — Защото възнамерявам да прекараме живота си тук.

— Искаш да кажеш, че никога няма да се върнем? А какво ще стане със земите ми? Надявам се да убедя Рейчъл да остане при нас в Америка, а това означава, че в Англия няма да остане никой, който да се грижи за имотите ни.

Джейсън помисли малко и отговори предпазливо:

— Бихме могли да наемем добър управител, освен това аз имам роднини, които с радост ще се погрижат за всичко. От време на време ние с теб също ще посещаваме Англия и ще наглеждаме имението ти. Кой знае — прибави замислено той, — може би някое от децата ни ще предпочете да живее в Англия, вместо в Америка.