Шърли Бъзби - Циганката

— Значи, тук вече няма никакви индианци? — попита с широко отворени очи тя.

— Разбира се, че има — отговори с търпелива усмивка Джейсън. — Но те не нападат никого. Случва се да извършат някоя беля, но това са най-вече малки групи, които са пийнали повечко. Няма да смеят да се доближат до нас, защото сме много, а и носим достатъчно оръжие.

Обясненията му не задоволиха напълно Катрин, но пушките и пистолетите, с които мъжете не се разделяха, успяха да я успокоят. С времето тя опозна някои от пътуващите в колоната и започна да ги назовава по име. Оплешивелият негър с няколко златни зъба, който водеше колата, се казваше Сам, готвачът носеше името Хенри. Единственият индианец, който яздеше с тях, беше едър, красив чероки на име „Пиещия кръв“.

Когато напуснаха блатистите низини на Мисисипи, местността започна бавно, но неотклонно да се издига. Едновременно с това оредяха реките със странно неподвижната им вода. С изкачването на север се променяше и растителността. Сивите, обрасли с мъх кипариси, чиито корени стърчаха като костеливи колене извън застоялата вода, останаха далеч зад тях, както и блатните дъбове с широко разклонени корони и бодливите ниски палмети. Пътят водеше през безкрайни елхови гори; тук-там се срещаха сиви букове и стари ясени. Гората беше огромна, недокосната от ръката на белия човек.

През деня местността изглеждаше несравнимо красива, но вечер Катрин биваше обземана от чувство за надвиснала опасност, което не изчезваше нито от тихото мърморене на жабите и свиренето на щурците, нито от крясъците на совите. Ревът на алигаторите я караше да потръпва от ужас; съскането на тръгналите на лов пуми изпълваше душата й с необясним страх, а писъците на жертвите не й позволяваха да заспи.

Джейсън беше наредил строго на двете жени да остават винаги близо до колата и да се отдалечават само когато им се налагаше да се скрият в близките храсти. Не сядаха при мъжете дори когато се хранеха; Сали им готвеше на отделен малък огън и Катрин остана много доволна от това разпределение на нещата, след като няколко дни търпеливо бе понасяла ужасните буламачи на Хенри.

Напрежението между двамата не отслабваше, а като че ли се засилваше с всяка измината миля. Джейсън не проронваше нито дума за Никълъс — всъщност, той се стараеше да не го забелязва. Катрин отчаяно си повтаряше, че съпругът й трябва само да погледне малкото момче, за да разбере, че то е негов син. При вида на кристалноясните зелени очи всички съмнения щяха да изчезнат! Първоначалната й увереност, че той ще открие сам бащинството си, отстъпи място на недоволно примирение. Джейсън беше решил, че момчето не е негово, и толкова. Дали щеше да успее да промени мнението му? Наранената гордост й забраняваше да изкрещи истината в лицето му.

Защо? — не преставаше да се пита тя. Защо се държеше така лошо? Ако не искаше и да знае за нея, защо си бе направил труда да я намери в Начез и да я принуди да тръгне с него?

Една вечер, когато отчаянието заплашваше да надделее и не й позволи да заспи, тя се измъкна тихичко от колата, приседна на твърдата седалка на кочияша и се загледа в черната нощ.

Тънкият сърп на луната осветяваше тъмното небе. С изключение на постовете, лагерът спеше. В слабата светлинка на догарящите огньове Катрин различаваше фигурите на налягалите мъже. Както винаги, мислите й бяха заети с Джейсън. Дали и той спеше между хората си или обикаляше, за да провери постовете?

Сякаш привлечен от мислите й, той изникна внезапно пред нея и попита грубо:

— Какво търсиш тук, по дяволите?

Катрин се стресна от звука на гласа му и щеше да падне от колата, ако силната му ръка не я бе подкрепила. Треперейки с цялото си тяло, тя скри глава на гърдите му, но Джейсън промърмори някакво проклятие и я пусна на земята. После, тласкан от незнайна сила, я притисна до себе си и впи устни в нейните.

Катрин си припомни оскърбителната му реакция, когато беше отговорила на целувката му в „Бела Виста“, и положи отчаяни усилия да се пребори с обзелото я диво желание, което разтърсваше тялото й. Нямаше да му позволи да я унижи още веднъж!

Притисна ръце о гърдите му, топлата й, мека уста се затвори решително. Натискът на ръцете му веднага отслабна. Той вдигна глава и очите му блеснаха на лунната светлина.

— Аха! Пак ли играеш ролята на недокосната девственица?

Катрин освободи ръката си от яката хватка и му обърна гръб. Ала ръцете му се сключиха като клещи около раменете й и отново я обърнаха с лице към него.