Шърли Бъзби - Циганката

— За какво искаш да говорим?

— Това зависи изцяло от теб — отговори подигравателно той.

— Как ме намери? — попита тихо тя.

— Е, не беше толкова трудно, след като майка ти беше достатъчно любезна да уведоми чичо ми за местожителството ти.

— Мама ти е казала къде съм? — прошепна невярващо тя.

— Не, майка ти, миличка — чичо ми!

— Рейчъл никога не би ме предала — измънка като замаяна тя.

— Не бъди толкова сигурна! Не знам какви основания е имала да го стори, но чичо ми ме уведоми много точно къде да те намеря — и писа, че е узнал адреса от майка ти.

Мислите лудо се блъскаха в главата й.

— Това ли беше всичко? Не ти ли писа дали Рейчъл е казала и нещо друго?

Очите на Джейсън се присвиха в тънки цепки.

— В писмото изобщо не се споменаваше, че имаш намерение да ме ощастливиш с чуждо хлапе.

Катрин се изправи, обзета от луд гняв.

— Ти каза, че онова, което ще обсъдим, зависи изцяло от мен. Е, аз не съм променила мнението си и не виждам причина да продължаваме този разговор.

Тръгна да излезе, но той улови ръката й и я придърпа върху коленете си. Внезапната близост на силното му тяло я замая. Всеки нерв се напрегна в сладостна възбуда.

— Веднага ме пусни, Джейсън! — извика тя и го изгледа с трудно удържана ярост.

Без да обръща внимание на протестите й, той я притисна до себе си. Устните му се спуснаха нежно по тила й, после се впиха в устата й и Катрин бе завладяна от магията на спомена. Тя го обичаше и мразеше едновременно и нямаше сили да потисне напиращото в тялото й желание, пробудено с неочаквана сила от докосването му. Божичко, изплака отчаяно тя, толкова време мина от последната ни прегръдка, а аз продължавам да го обичам — да върви по дяволите!

Когато вече беше готова да отстъпи, Джейсън вдигна глава, но вместо познатите възбудени искри Катрин откри в погледа му хладно презрение. Той се изправи, сложи я да стъпи на краката си и изсъска с неприкрита омраза:

— Бях забравил, че мръсница като теб е в състояние да подлуди всеки мъж! Нищо чудно, че онзи млад глупак беше дошъл да положи пред краката ти сърцето и земите си!

Катрин вдигна глава, погледна го право в очите и отвърна:

— След като доказа на самия себе си, че съм мръсница, вече нямаме какво да си кажем. Следователно нямаш причина да останеш тук по-дълго.

Той я изгледа мълчаливо и в очите му заблестяха опасни искри.

— Добре, отивам си — проговори най-после той, — но ти идваш с мен.

— Нима наистина искаш да ме вземеш със себе си? — попита смаяно тя.

— Защо не? Ти си моя жена и смятам, че достатъчно дълго те бях оставил на този Сейнт Клер. Много ми се иска да му оставя още някакъв знак на благодарност за трогателната загриженост, с която се е отнесъл към теб, но ще му позволя да запази детето си.

Катрин поклати неразбиращо глава, но Джейсън не забелязваше нищо.

— Е, поне бременността не е навредила на фигурата ти — отбеляза хладно той. — Син ли имаш или дъщеря?

— Син — отговори едва чуто тя.

— Ау, колко хубаво! — изсъска подигравателно той. — Момчето ще се чувства добре с баща си и ти изобщо няма да му липсваш.

— Какво искаш да кажеш с тези думи? — попита остро Катрин.

— Това означава, че съм дошъл да си прибера избягалата жена, но нямам намерение да се обременявам с гледането на незаконното й дете — то ще си остане тук.

Катрин отметна глава назад, опря ръце на хълбоците си и го изгледа с блеснали от гняв очи.

— Веднъж вече ме принуди да сторя нещо против волята си. Но да бъда проклета, ако се оставя да ме принудиш още веднъж. Няма да дойда с теб!

— Ще дойдеш — настоя спокойно той. — Или искаш да изчакам любовника ти и да го застрелям като куче? Ще го направя без дори да се поколебая. Заклех се в това още щом те видях с него в Ню Орлиънс! Единственото, което би могло да ме спре, е малкият му син. Затова не смей да се противиш.

Щом видеше този невъзмутим чужденец, Адам веднага щеше да посегне към оръжието, това беше повече от ясно. Двамата щяха да се нахвърлят един върху друг и да се изпозастрелят, преди да я изслушат. Не можеше да допусне това!

— Отивам да си събера багажа — промърмори с внезапно равнодушие тя, макар че се мразеше до дън душа за покорността си. Понечи да мине покрай него, но той я задържа.

— Надявам се, че нямаш нищо против да присъствам и аз? — ухили се подигравателно той. — Имаш странния навик да изчезваш безследно.

Катрин вдигна рамене и двамата влязоха в къщата. Тъмните очи на портиера не можеха да се откъснат от силната мъжка ръка, която бе стиснала рамото на господарката му, но той не посмя да направи и най-дребната забележка, когато тя му заповяда да намери голям пътнически сандък и да опакова вещите й и тези на Никълъс.