Шърли Бъзби - Циганката

— Гръм и мълния, жено! Ти си най-дебелоглавото, най-свадливото същество, което някога се е изпречвало на пътя ми! Май има само един начин, по който можем да се сдобрим! — Преди Катрин да е осъзнала смисъла на думите му, той се приведе и грабна оставеното пред колата одеяло. Катрин го изгледа смаяно и тихо попита:

— Всяка нощ ли си спал тук?

— Всяка нощ, откакто потеглихме! — изръмжа през стиснати зъби той. — Като вярно куче, което пази господарката си! — Изсмя се дрезгаво и я повлече след себе си.

Най-после Катрин осъзна какви са намеренията му.

Джейсън, пусни ме! — помоли тя, останала без дъх. — Пусни ме да си вървя!

— В никакъв случай — изрева сърдито той. — Между нас има един единствен начин за постигане на съгласие и тази вечер много ми се иска да го изпробвам.

Спря едва когато лагерът изчезна от очите им. Намери малка полянка, защитена от клоните на дърветата, и разпростря одеялото на постелята от борови иглици. Катрин направи последен опит да се възпротиви.

— Ще викам! — пошепна тя. Не само безполезна, но и детинска заплаха, както веднага осъзна.

— Няма да го направиш! — отговори невъзмутимо той. — Устата ти ще бъде непрестанно заета. — Привлече я, към себе си и затвори устните й с дълга, отнемаща дъха целувка.

Внезапно пламналата страст и чувството за неизбежност сломиха съпротивата й. Тя го желаеше — защо трябваше да отрича това? Джейсън я положи меко на одеялото и свали нощницата й. Катрин престана да се съпротивлява. Знаеше, че утре ще мрази и него, и себе си, но побърза да прогони тази мисъл. Устата й затърси неговата, ръцете й се впуснаха да изследват тялото му, без да се спрат дори пред най-интимните му части. Джейсън удължи удоволствието до границата на поносимото и Катрин едва не изплака от облекчение, когато промуши коляно между бедрата й и ги разтвори. Ръцете му милваха меките й бедра, а когато навлязоха в овлажнялата от желание утроба, тялото й се разтърси от сладка болка. Сигурно щеше да умре, ако скоро не я вземеше. Притисна се към търсещите му пръсти, накара го да разбере какво искаше и когато устните й се разтвориха в няма молба, той меко и без да бърза навлезе в нея. Целувката му заглуши доволното котешко мъркане, което се изтръгна от гърлото й.

Джейсън се раздвижи в утробата й, болезнено грамаден, тя усети окосмените му гърди да се трият в нейните, ръцете му да се мушват под бедрата й и да направляват движенията й. Тялото й тръпнеше от наслада. Искаше й се да извика високо името му, но нямаше сили…

Тя се върна бавно в действителността и усети нежната милувка на силните му ръце. Устните му галеха врата й. Някъде много отдалеч дойдоха шеговитите му думи:

— Ти си същинска дива котка! Защо ми издраска гърба? О, котенце, толкова ми липсваше! Париш кръвта ми като огън… — И след малко: — Май е най-добре да те отведа обратно в лагера, защото някой от постовете може да ни забележи. А не е чудно и някой кръвожаден индианец да поиска да украси колана си със скалпа ти. — Той се надигна и нахлузи панталона си. — Освен това ще трябва да си поговоря с поста, който отговаряше за този участък. Отдавна трябваше да ни е открил.

Зад гърба му се чу тих шум и Джейсън светкавично се извърна. В ръката му блесна нож. Катрин се претърколи встрани и замря. Слее няколко секунди, които й се сториха безкрайни, от гърлото на мъжа й се изтръгна кратък смях — само на метър от тях беше застанал с безизразно лице Пиещия кръв!

Огромният индианец изгледа равнодушно приятеля си и без да каже дума, се скри в мрака. Зачервена от срам, Катрин пошепна:

— Дали е бил тук през цялото време?

Джейсън вдигна рамене, зъбите му блеснаха в мрака.

— Вероятно. Пиещия кръв е най-добрият следотърсач в колоната и никой не може да направи и крачка, без той да го забележи. Но не се плаши, котенце. Той е много дискретен и се отличава с изключително чувство за такт. Доколкото го познавам, е пропуснал покрай ушите си неподобаващите за една дама изблици на удоволствие и се е погрижил никой да не ни безпокои, все едно приятел или враг.

След тази нощ Джейсън започна все по-често да търси компанията й и се отнасяше към нея внимателно и любезно. Двамата вечеряха заедно, а след това той й разказваше всевъзможни весели истории, опитвайки се да разруши хладната й сдържаност. Катрин не се поддаваше на уловките му. Седеше тихо до него, потънала в мислите си, и той трябваше само да протегне ръка, за да я докосне. Тя дори не подозираше, че Джейсън копнее да я вземе нежно в прегръдките си. Все пак разговорите им помогнаха да се опознаят много по-добре, отколкото през всичките предишни месеци.