Шърли Бъзби - Циганката

Катрин го погледна изпитателно и попита:

— Това не те ли тревожи? Твоята родина е тук…

Тя мислеше за Никълъс, той обаче имаше предвид нещо съвсем друго. Пощипна я по носа и засмяно изтърси:

— Скъпа моя съпруго, ние ще имаме толкова много деца, че ще останат достатъчно за Тер дю Кьор, даже и ако половин дузина решат да се установят в Англия!

Заболя я, че Джейсън няма никакво намерение да крие за каква цел я е определил. Преглътна и се опита да си внуши, че думите му са обикновено преувеличение.

— Не е ли твърде рано да мислиш отново за това, особено след миналата нощ? — попита с дяволита усмивка тя. — Крайно време е да ми покажеш новата конюшня.

Джейсън я поведе към солидната тухлена постройка и тръгна напред по средния коридор, докато Катрин спираше пред всеки отделен бокс. Джейсън спря и търпеливо зачака. Катрин беше готова да го последва, когато движението на една кобила отклони вниманието й. Младата майка меко побутна с ноздри несигурните крачета на жребчето си, после протегна блестящата си черна глава над ниската врата на бокса. Изумена, Катрин впи очи в копринената черна грива, после протегна ръка и помилва меката муцуна на любимката си.

— Шеба! — прошепна задавено тя. Пръстите й се плъзгаха по гладката кожа, очите й потърсиха застаналия до вратата Джейсън. На устните й напираха хиляди въпроси, но не знаеше как да започне.

— Когато бях отишъл при майка ти и двамата си блъскахме главите къде може да си се скрила, намерих време да по-обиколя имението ви. И тъй като нито за миг не се съмнявах, че един ден ще се върнеш при мен, реших да взема конете ти в Америка. Особено Шеба. Никога не бих я оставил в Англия.

— Нямам думи да ти опиша колко се радвам, че Шеба е тук — прошепна едва чуто Катрин.

На следващия ден Джейсън и работниците от плантацията започнаха да изкореняват горите за нови памукови полета. Катрин остана сама и посвети цялото си внимание на складовете, препълнени с мебели, платове и всевъзможни предмети за обзавеждане. Имаше чувството, че по невнимание е попаднала в пещерата на Аладин. Лека-полека осъзна, че три поколения жени от майчината линия на Джейсън са трупали в къщата ценни вещи, които не са им харесвали или не са можели да влязат в употреба. И тъй като никой не си бе дал труда да състави списък на донесеното, в складовете цареше пълна бъркотия.

В голям сандък, поставен върху облегалката на грозно старо кресло, Катрин откри прекрасен кристален сервиз, принадлежал на майката на Джейсън, Антония. Жана намери приказно красив староанглийски порцеланов сервиз, който пък не се бе понравил на майката на Антония.

Много вещи в складовете бяха повредени, други бяха изцяло негодни за употреба. Оглеждайки мрачните тонове и неизразителните сцени по множеството полуизгнили картини, Катрин реши, че без никакво съжаление може да ги използва за подпалки. Ала когато видя прекрасния испански килим, прояден от плъхове и молци, сърцето я заболя. Колко добре щеше да изглежда в големия салон на партера!

Джейсън не се вълнуваше от находките й. Ала когато Катрин дни наред не престана да оплаква загубата на килима, не можа да се стърпи и й заяви:

— Защо просто не направиш списък на всичко, от което се нуждаеш! Включи и проклетия килим! Ще дам поръчките ти на Пиещия кръв и се надявам най-после да те видя доволна.

— Какво? — попита смаяно Катрин. — Нима индианецът отива в Начез?

— Не в Начез, скъпа моя, в Ню Орлиънс. Аз също имам нужда от куп неща, затова след няколко дни към града ще потегли керван от коли.

Беше ранна вечер, но двамата вече се бяха нахранили и седяха един срещу друг в голямата зала. Дългата маса беше покрита със снежнобяла покривка. Катрин беше открила прекрасната дамаска в стар сандък заедно с подходящи свещници от кристал и сребро. Тя наблюдаваше лицето на Джейсън, огряно от трепкащата светлина на свещта, и се питаше дали някой ден ще успее да се добере до истинската му същност.

Доколкото му беше възможно, той изпълняваше всяко нейно желание. Настани я в прекрасна къща, остави я да управлява домакинството, както намери за добре. Имаше достатъчно прислужници, беше задоволена с всичко необходимо. И не я тормозеше с изискванията си.

Естествено тя знаеше, че плантацията го държи в постоянно напрежение. Дни наред бе работил по изкореняването на горите; стадата говеда, които пасяха свободно наоколо, трябваше да бъдат белязани; част от добитъка трябваше да бъде отделен и изпратен на пазара в Ню Орлиънс. Джейсън беше зает през целия ден и Катрин се питаше дали само това е причината, че вече не идва нощем при нея.