Шърли Бъзби - Циганката

— И каква беше причината за дуела? — попита възбудено Катрин.

Макар че въпросът беше съвсем невинен, Джейсън сякаш се скова. Вирна дръзко брадичка и сърдито изръмжа:

— Това не засяга никого.

Не искаше да отговори толкова грубо, но споменът за смъртта на Нолан продължаваше да го измъчва. Все още не беше в състояние да говори за това. Един ден може би щеше да й разкаже за младия мъж, който бе обожавал своя приятел като полубог. Само не сега.

— Само попитах — промърмори засегнато Катрин. — Не е нужно да крещиш така.

Джейсън я притисна по-силно до себе си.

— Прощавай, не исках да бъда груб. Но понякога… — Гласът му заглъхна.

Макар и не съвсем умиротворена, Катрин попита:

— Защо Давалос дойде да те търси чак тук? Защо тъкмо сега?

— По-лесно ми е да отговоря на втория ти въпрос. Обзалагам се, че отрядът му е бил изпратен в Мексико и Блас, макар и с неохота, е трябвало да се подчини на заповедта на началника си. Но не е могъл да не направи това малко отклонение — за да види може ли да се измъкне нещо от мен или не.

— Ако е получил заповед да се върне в Мексико, той не може да остане твърде дълго по тези места — предположи Катрин.

— Права си, скъпа — отвърна с усмивка Джейсън. — Шансовете му да ме спипа неподготвен са твърде оскъдни.

— Защо все пак те преследва толкова ожесточено?

— Помниш ли картата, която търсеше Пендълтън? — попита с дълбока въздишка Джейсън.

Катрин безмълвно кимна.

— Ето как стои работата — продължи делово той. — Давалос си въобразява, че съм открил приказния древен град Сибола, или, както го наричат още, „Седемте златни града“. Убеден е, че съм нарисувал карта на местността, за да се върна някой ден там и да взема съкровището. Проследи ме чак до Англия, защото смяташе, че съм отишъл да търся пари за експедиция до Сибола.

— Защо всъщност беше в Англия, Джейсън?

— Ама че си и ти! Нали трябваше да купя расови коне за плантацията. Блас ме е следвал по петите. Пендълтън също е осведомен каква цел преследва Давалос, макар и да не разбирам как со е узнал.

— Джейсън, тази Сибола наистина ли съществува? — не можа да се удържи Катрин. Мъжът й поклати глава и избухна в смях.

— Ама че алчно котенце! Не ме смяташ достатъчно богат, така ли?

— Не исках да кажа това! Но цял древен град, пълен със златб и скъпоценни камъни — това звучи наистина вълнуващо! Не можеш ли да убедиш Давалос, че нямаш представа къде се намира Сибола?

— Не — отговори уморено Джейсън. — Нищо не е в състояние да убеди човек като Давалос! Той твърдо вярва, че съм открил приказно съкровище и не желая да споделя плячката.

— Това… това е ужасно, Джейсън! Щом е толкова убеден, той няма да те остави на мира, докато не изтръгне тайната ти! Божичко, какво ли ще направи, ако паднеш в ръцете му! — изплака Катрин.

— Познавам го много добре и мисля, че имам достатъчно ум да се предпазя от уловките му. Не забравяй, че Блас е военен и не разполага с времето си. Луизиана вече не е част от Испания и частта му ще бъде прехвърлена другаде. Кой знае, може да го пратят обратно в Испания.

— Но ти няма да знаеш къде се намира — възрази възбудено тя.

— Изслушай ме, Катрин! Аз ще се справя с Давалос, повярвай! Той не е особено смел. Ако беше, това щеше да ми струва доста безсънни нощи. Давалос е подъл, но страхлив, доказа го и с днешното си идване. Всеки можеше да го обиди пред целия му отряд, не само аз. Не се тревожи за мен! Имам достатъчно хора, които нямат какво друго да правят, освен да се оглеждат за неканени посетители.

Катрин не беше склонна да му повярва и Джейсън леко я разтърси.

— Давалос е опасен само ако успее да ме изненада сам. Обещавам ти, че никога вече няма да яздя сам. Впрочем, това важи и за теб. От днес нататък ще излизаш на разходка само с придружители, а това означава, с група въоръжени мъже! Макар да съм уверен, че Давалос иска само мен и никого другиго.

— Как можеш да бъдеш толкова сляп, Джейсън! Нима цял живот ще бягаш като подгонен дивеч? — Без да изчака отговора му, Катрин прибави: — Трябваше да го убиеш още днес!

— Нямам намерение да вгорчавам оставащите ми дни с тревоги за Давалос. Щеше да ми достави голямо удоволствие да го смъкна от коня пред цялата му рота, но знай, че не е достатъчна само решителност, за да убиеш един човек. Понякога се налага да изчакаш удобния случай, а може и да го подпомогнеш малко. Запомни това, моя огнена главице!

Той я изправи на крака, стана и излезе от кабинета. Неспособна да го спре, Катрин падна на дивана; вместо да се уталожат, страховете й се бяха усилили, изпълваха я зли предчувствия.