Шърли Бъзби - Циганката

Джейсън пристъпи напред и стисна ръце в юмруци.

— Пендълтън! Междувременно Катрин стана моя съпруга! Ако чуя от устата ви само една лоша дума, тежко ви! Следващия път няма да се прицеля в рамото, а точно в сърцето ви!

— Наистина ли се оженихте за нея? — изкрещя Клив със странен блясък в черните си очи. После се отпусна в едно кресло и от устата му се изтръгна грозен смях. — Ама че връзка: циганската лейди и кавалерът от девствените гори на Луизиана! Много си подхождате, дума да няма!

— Може да сте прав — отвърна невъзмутимо Джейсън. — Но ви предупреждавам, че няма да търпя обиди по адрес на съпругата си. И не намеквайте за близките си отношения с Катрин!

— Искате да кажете, че ми е била любовница?

— Спестете си лъжите! Катрин никога не ви е била любовница, макар че и вие, и старата циганка, много държахте да ме убедите, в противното!

— Исках да я направя своя жена — промърмори дрезгаво Клив. — Вие и Катрин — двете най-големи грешки в живота ми! — В погледа му имаше неприкрита омраза. — Тъй като нямаме свидетели, ще ви кажа открито, че двамата жалки глупаци, които онази нощ не успяха да ви убият, бяха изпратени от мен. Аз им платих! С Катрин имах същия неуспех. Трябваше и тя, и брат й да изчезнат завинаги още когато бяха деца, но проклетите цигани не спазиха уговорката ни. За всичко е виновна оная старица, Рейна!

Джейсън усети, че трепери с цялото си тяло.

— Нима твърдите, че вие сте заповядали да отвлекат Катрин? Защо сте го направили, за Бога?

Клив го удостои с презрителен поглед.

— За пари, за какво друго? Аз бях любимец на стария ърл, докато на бял свят се появи онова малко зверче. Господи, как само я мразех! Той щеше да ми завещае цялото си богатство, ако не се бе оженил за онази бледа, слаба Рейчъл и не беше й направил дете. Всичко щеше да бъде мое!

Джейсън не можа да се удържи. Грабна го и го запрати като чувал към стената.

Клив беше безпомощен срещу юмруците на силния американец, който освен това беше побеснял от гняв. Ослепял и оглушал от дива ярост, Джейсън не виждаше и не чуваше нищо. Спря едва когато усети, че човекът под него е само жалка окървавена купчина.

— Гадини като вас трябва да се мачкат безмилостно! — проговори тихо той. — И ще направя точно това, ако още веднъж се изпречите на пътя ми! — Изпълнен с отвращение както от собственото си избухване, така и от подлостта на Клив, той изскочи от стаята с разкривено от болка лице.

Тази вечер Джейсън не беше единственият неканен гост в квартирата на Клив. Бившият капитан едва бе успял да превърже раните си и тъкмо налагаше студени кърпи върху отеклото си лице, когато слугата съобщи:

— Още един господин желае да ви види и отново не иска да каже името си!

След минута в дневната влезе Давалос. Като видя израненото лице на Клив, испанецът спря изненадано.

— Dios! Какво е станало с вас?

Клив го изгледа мрачно.

— Ако толкова ви интересува, вашият приятел Севидж ме преби от бой! Чудя се как не го срещнахте на излизане.

— Значи Джейсън е в Лондон? — оживи се внезапно Давалос.

— Къде би могъл да бъде, глупако! — изсъска Клив, обърна му гръб и с трепереща ръка поднесе чашата коняк към устните си.

Давалос го изгледа с присвити очи.

— Значи Джейсън Севидж се е върнал в Лондон и първото, което е направил, е да дойде при вас? — попита с измамна мекота той. — Защо?

— Откъде да знам, по дяволите!

— Трудно ми е да ви повярвам, амиго. Платих ви извънредно голяма сума, за да изпълните поръчението ми, а вие не сте направил нищо. Казахте ми, че Джейсън е изчезнал безследно от селската странноприемница, и не сте могли да го откриете. Въпреки че съм чужденец в Лондон, аз открих, че малко след това се е срещнал с известни лондонски банкери. Тази вечер той ви е посетил най-неочаквано и ви е пребил от бой, а вие твърдите, че не е имал основателна причина! — Очите му засвяткаха опасно. — Да не би случайно да сте служили на двама господари и да сте измамили и мен, и Севидж?

Клив и без това не беше особено любезен, а в настроението, в което се намираше днес, не би позволил никому такива забележки — и допусна смъртоносната грешка да подцени мъжа, който беше застанал пред него. Побеснял от гняв, той търсеше жертва, върху която да излее яда си.

— Много ви се иска да го узнаете, нали? — изфуча подигравателно той.

Лицето на испанеца потъмня; той беше застанал в близост до прозореца и изразът на осветеното от залязващото слънце лице трябваше да предупреди Пендълтън. Ръката му докосна уж случайно копринения шнур, с който беше стегната завесата. Бавно, с отсъстващ вид, той издърпа шнура и го премери на ръката си.