Шърли Бъзби - Циганката

В една такава вечер той обикаляше неспокойно библиотеката, вземаше по някоя книга от лавиците и отново я оставяше на мястото й, когато портиерът съобщи, че е дошъл някой си сеньор Давалос. В първия момент Джейсън понечи да каже на слугата си да изхвърли навън неканения посетител, но бързо се овладя. Защо да не го приеме?

Когато Давалос церемониално се поклони и се разположи удобно на дивана пред камината, Джейсън с мъка потисна отвращението си. Предложи му чаша бренди и когато Давалос го изгледа недоверчиво, поясни:

— Изпий го спокойно. Ако съм решил да те убия, ще го направя с двете си ръце.

Давалос се усмихна със стиснати устни.

— Пак ли ще се скараме, стари приятелю?

— Да не искаш да те разцелувам?

— Не, но аз все още помня времето, когато бяхме много близки. Тогава винаги се радваше да ме видиш. — Гласът на испанеца прозвуча обвинително, но Джейсън не се улови на въдицата.

— Това беше, преди да убиеш един от общите ни приятели — промърмори полугласно той.

— Diablo! Пак ли намекваш за смъртта на Нолан? Казах ти, той беше шпионин и бях получил заповед да го спра! Заблудихме се и го застреляхме.

В продължение на една дълга, изнервяща минута Джейсън гледа неканения си гост право в очите, после сви рамене.

— Все това повтаряш. Затова ли си дошъл? За да ме увериш за кой ли път в невинността си? Спести си усилията. Аз също имам свои шпиони и съм много добре осведомен кой е насъскал губернатора Гайозо срещу Нолан. Трябва ли да ти кажа името му? — Лицето на Давалос се сгърчи като от удар. — Мисля, че и двамата знаем кой е — заключи тихо Джейсън. — Нали няма да започнеш да ме убеждаваш, че всичко е станало заради Фани? Знам, че й беше хвърлил око, но след като Нолан се появи в Начез, тя забрави всички други, освен него. А ако си си въобразявал, че ще приеме твоето предложение за женитба, след като си убил първия й мъж, значи си я преценил погрешно. По-скоро ще ти пререже гърлото.

— Dios! Нима смяташ, че съм готов да убия заради жена? Пфу! Жените са нищо!

— За какво друго? — попита горчиво Джейсън.

Внезапно тънките устни на Давалос се разтегнаха в усмивка. Той преметна небрежно крак връз крак и отвърна:

— По същата причина, поради която ти се срещна с големите банкери в Англия.

Джейсън напрегна всичките си мускули и внимателно остави чашата върху масичката.

— Какво знаеш за срещата ми с банкерите, mon ami? — попита с измамна мекота той.

Давалос огледа подробно всички шарки на жилетката му, преди да отговори.

— Да не си въобразяваше, че няма да узная? Да не си мислеше, че ще изпусна от очи единствения човек, осведомен за местонахождението на съкровището? Особено след като убих по погрешка другия! Е, къде е картата?

— Каква карта? — смая се Джейсън.

— Разбира се, че има карта! Как иначе ще намерим обратния път? Сигурно е у теб, след като не беше у Нолан.

— Аха! Значи ти си бил човекът, наел онзи Хорас да претърси жилището ми! Ще1 позволиш ли да попитам как успя да стигнеш толкова бързо до Англия?

— За какво? Това няма значение. Важното е, че ти се срещна с банкерите Беъринг и Хоуп. От този ден нататък не те изпусках от очи. А ти напусна Англия и изчезна безследно… — Давалос изглежда не забелязваше опасната неподвижност на Джейсън. Той закима с глава като човек, който потвърждава сам на себе си, че от самото начало е бил прав. — Бях сигурен, че си се върнал в Ню Орлиънс и взех първия кораб за Америка. А тебе те нямаше! Къде ли не те търсих, стигнах чак до Мексико! Връщам се с празни ръце и какво намирам? Ти си седиш най-спокойно в Ню Орлиънс и се забавляваш!

— Къде другаде да бъда? Какво да търся в Мексико? — засмя се Джейсън и отново взе чашата си.

Давалос гб нагледа недоверчиво. Като видя, че Джейсън не се кани да предприеме нищо срещу него, от гърлото му се изтръгна гневен смях.

— Я не ме прави на глупак! Знам какво сте открили с Нолан!

— И какво сме открили? — попита все така меко Джейсън. Вбесен от недвусмислената ирония в тона на стария си приятел.

Давалос изсъска:

— Сибола, седемте златни града!

Джейсън беше толкова слисан, че загуби ума и дума. Ала когато осъзна истинското значение на току-що чутите думи, едва не избухна в смях. През цялото време умираше от страх, че Давалос може да е узнал за сключването на тайния договор с Франция — а в действителност този глупак беше хукнал да гони някакво прастаро златно съкровище! Усмивката му веднага изчезна: ако испанецът наистина вярваше в седемте златни града, някои неща ставаха от ясни по-ясни.