Шърли Бъзби - Циганката

Джейсън я погледна, без да разбира. Дори не беше помислил за тази възможност. Мисълта, че Катрин може да го завари тук, предизвика слаба усмивка на устните му.

Рейчъл беше много по-объркана, отколкото изглеждаше. И чувствата й нямаха нищо общо с изчезването на дъщеря й. Когато младият мъж се втурна неканен в стаята, тя сякаш видя баща му, Гай Севидж от Луизиана, когото беше познавала преди много години. Дали носът на Гай беше толкова остър, лицето му така тъмно? Изразът толкова дързък?

Джейсън не можеше да отгатне какво става в главата й и в гласа му прозвуча искрено съжаление:

— Много съжалявам, че ви донесох толкова неприятни вести, мадам, още повече, че само аз съм виновен за случилото се. Мога само да се надявам, че един ден ще ми простите и ще ме приемете за свой зет.

Тя го гледа в продължение на няколко секунди, които му се сториха безкрайни, още повече, че не можа да разгадае погледа й, и отговори сухо:

— Изглежда, не ми остава нищо друго.

Джейсън се поклони учтиво и отвърна:

— Това е вярно. Но във ваши ръце е да влошите още повече тази достойна за съжаление ситуация. Макар че не мога да си представя какво бихте могли да спечелите.

Кратка усмивка пробягна по устните й.

— Както виждам, не сте достатъчно плах за зет.

Джейсън се усмихна очарователно и с изненада установи, че харесва тъща си, нещо повече, дори е омагьосан от нея! Никакви истерични изблици, никакви сълзи — тази жена умееше да приема спокойно неизбежното.

Така минаха четири дни. На сутринта на петия Джейсън заяви:

— Ако Катрин е имала намерение да се върне у дома си, трябваше вече да го е направила. Вероятно е останала във Франция. Не ми се иска да ви изоставям тук, без да знаете нищо, но още по-лошо е да си губя времето, без да мога да предприема нищо. Време е да тръгвам обратно към Франция.

Думите му само потвърдиха собствените й неприятни подозрения и Рейчъл не можа да сдържи сълзите си. Дълбоко нещастна и едновременно с това смутена от изблика на чувства, тя изтри очите си с мека батистена кърпичка.

Джейсън коленичи пред нея, улови треперещите й ръце и тържествено обеща:

— Рейчъл, където и да е дъщеря ви, тя е в добри ръце, сигурен съм! Моля ви, не плачете. Преди да замина за Франция, ще поговоря с дук Роксбъри. Чичо ми разполага с голяма власт и ако Катрин е в Англия, той непременно ще я намери. Само не се тревожете напразно. Двамата с дука ще положим всички усилия, за да я открием.

Ала когато наближи Лондон, Джейсън вече не беше толкова сигурен в себе си. Беше наясно, че срещата с чичо му няма да бъде особено приятна.

Дукът не се учуди особено на посещението на племенника си. Той го помоли да седне и търпеливо зачака да чуе разказа му. Джейсън описа точно проблемите си, без да скрива нищо, стараейки се да бъде кратък. Когато чу името Тримейн, дукът се надигна в креслото си, но веднага се отпусна назад и тихо помоли:

— Продължавай, Джейсън. Историята ме заинтересува.

Джейсън трябваше да положи много усилия, за да скрие вълнението си. Когато най-сетне млъкна, чичо му замислено промърмори:

— Значи си се оженил за малката? Е, ако и това не е победа на справедливостта…

— Какво говориш? — смая се Джейсън.

— Нищо, момчето ми, нищо. Как напредват преговорите? Откога чакам вест, че са постигнали съгласие!

Джейсън го осведоми накратко за хода на преговорите и Роксбъри промълви с доволна усмивка:

— Добре, добре! Значи ще минат само няколко дни, докато подпишат окончателния договор. Не можеш ли да помолиш Монро и Ливингстън да побързат малко?

— Уважаеми вуйчо, Монро и без това е на границата на нервния срив, пък и не вярвам, че двамата отдават голямо значение на думата ми. Дори напротив! Би трябвало да знаеш, че се ползвам със съмнителната слава на двоен агент.

Херцогът доволно захихика под носа си.

— Мисля, че наистина имат основания да те нарекат така — между другото.

Джейсън дори не се усмихна. Изглеждаше уморен и напрегнат. Очевидно женитбата не му беше донесла очакваната радост. Е, нищо, каза си Роксбъри, няма да му навреди малко да се поизмъчи. Досега връзките с жените не му създаваха ни най-малки тревоги. Кой знае, може би Катрин щеше да успее да го вразуми! Дукът си припомни какво му беше разказал Джейсън и се усмихна мъдро под мустак. Много му се искаше да се запознае с новата мадам Севидж.

— Позволяваш ли да попитам кое е толкова забавно? — попита хладно Джейсън.

— Съмнявам се, че ти би го сметнал за забавно. Не е ли по-добре да си поговорим за непознатия посетител, когото… изнесохме от жилището ти?