Шърли Бъзби - Циганката

— Толкова е горещо — измънка замаяно тя. — Имам нужда от малко чист въздух.

Джейсън не можеше да откъсне очи от нежната фигурка. Той проследи движенията на стройните ръце, които отвориха балконската врата, за да пуснат в стаята аромата на нацъфтелите акациеви дървета. Младата жена се взираше втренчено в широката улица под балкона, но вместо да се отпусне, ставаше все по-напрегната и нервна. По-скоро почувства, отколкото чу, че Джейсън пристъпи зад нея. Топлите му ръце се сключиха около раменете й и нежно я привлякоха към силното му тяло.

Джейсън не направи нищо, което би могло да я уплаши, само помилва леко раменете и ръцете й и я целуна по чувствителната свивка между врата и рамото. Едва когато усети, че тялото й се отпуска, той я обърна меко с лице към себе си. Сърцето й спря да бие, когато видя израза на лицето му.

Двамата се гледаха дълго, докато устните им се сляха. Целувката беше нежна, питаща, но внезапно се превърна в страстна, търсеща. Макар и колебливо, Катрин разтвори устните си. Когато Джейсън повдигна меко главата й, кръвта запулсира в слепоочията й, тялото й бе пронизано от сладък копнеж. Той я погледна изпитателно в очите, после, без да каже дума, я вдигна на ръце и я отнесе в спалнята.

Свали нощницата й с бързи, целенасочени движения и я положи на леглото. Когато заговори, гласът му прозвуча дрезгав и напрегнат:

— Надявам се, че няма отново да ме оставиш сам в най-прекрасния момент.

Когато легна до нея и я привлече към себе си, прегръдката му беше най-естественото нещо на света. Движенията му бяха меки и нежни. Неопитните й ръце инстинктивно се плъзнаха по мускулестия му гръб, помилваха раменете му, стегнатия задник. Когато се сключиха около твърдия член, от гърлото му се изтръгна задавен стон.

— Котенце! — прошепна с неизказана нежност Джейсън и впи устни в нейните. Катрин забрави света около себе си; краката й се разтвориха и тя се отдаде цялата на страстта и любовта си.

Докосването му разпали неподозирани пламъци в тялото й. Ръцете и устните му й доставяха все нови и нови удоволствия и тя надаваше кратки, сладостни викове. Когато беше готова да изкрещи от зейналата в тялото й празнота, той проникна бавно и внимателно в утробата й.

Движенията му предизвикаха неизпитвана досега сладка болка. Юмручетата й барабаняха по гърба му, неумелите движения на хълбоците й разпалваха страстта му, тласъците му ставаха все, по-бързи и по-силни. Катрин сякаш препускаше през тъмен тунел и когато достигна края му, бе отнесена на вълната на чувственото удоволствие. Тялото й се разтърси от силни тръпки и в същия миг Джейсън достигна върха на изживяването си.

Мина много време, преди Катрин да се върне в действителността. Тя се сгуши благодарно в обятията му, докато ръцете и устните му продължаваха да милват тялото й.

През цялата нощ той отново и отново я довеждаше до края на поносимостта, преди да я вземе. Макар и в полусън, двамата не се отделяха един от друг и всеки път Катрин се устремяваше тръпнеща към него. Само веднъж му отказа — когато тъмната му глава понечи да последва ръката му между бедрата й, тя се стресна и изплака:

— Не, недей, моля те!

— Няма нищо — прошепна успокояващо той. — Друг път ще ти покажа, че между мъжа и жената няма тайни места. Тази нощ беше толкова усърдна ученичка, скъпа моя, та ме накара да забравя, че си почти девственица. — Той я целуна и под нежните му ръце тя забрави уплахата и тревогите си.

След няколко часа Катрин се събуди и смаяно установи, че се намира в собствената си спалня. До нея нямаше никой. Изгледа смутено добре познатите завеси пред леглото, а когато събитията от изминалата нощ оживяха в съзнанието й, лицето й пламна от срам и тя се сгуши като дете във възглавниците. Едва сега си припомни, че на разсъмване Джейсън я бе пренесъл в спалнята й. Беше я целунал по челото и бе прошепнал:

— Ако останеш в леглото ми, няма да те пусна цял ден! Ти ме изгаряш като огън и никога няма да ти се наситя.

Споменът я накара да се засрами още повече. Мъчителните мисли отново обсебиха ума и. Нито веднъж през тази дълга любовна нощ Джейсън не бе заговорил за любов…

Катрин наметна един халат и влезе в малкия салон, потънала в мислите си. Не посмя да се яви пред очите му и реши, че е по-добре да поязди. Може би свежият утринен въздух щеше да я успокои и да внесе малко ред в развълнуваната й душа. Понечи да позвъни за Жана, когато до ушите й достигна пронизителният глас на братовчедка й Елизабет. Свързващата врата беше открехната и гневният женски глас беше повече от ясен. Макар и треперейки с цялото си тяло, Катрин се приближи до вратата и се вслуша внимателно.