Шърли Бъзби - Циганката

— Ти си пиян, Джейсън. Нека поговорим утре — отвърна уморено Катрин.

— Не биваше да казва точно това. — Подигравката изчезна от лицето му и той пристъпи със сковани крачки напред.

— Аха, значи искаш да почакаме, докато чичо ти ме разпита най-подробно! — Сграбчи крехките й рамене и я разтърси с все сила.

Катрин го блъсна и се изправи.

— Както искаш, Джейсън! Ще ти кажа цялата истина. Майка ми не е жена, която крои подли интриги, аз също не съм искала да стана твоя любовница. Виновна е единствено животинската ти похот! Аз не съм се изнасилила сама, нито те последвах доброволно във Франция. Всичко това тежи само на твоята съвест, скъпи ми съпруже!

Гневните й слова се изляха отгоре му като кофа със студена вода. Двамата се гледаха мълчаливо и времето сякаш спря. Внезапно Джейсън приседна на леглото, загледа се с празни очи в небесносиния балдахин и заговори едва чуто:

— Може би прецених неправилно положението. Може би вината е моя. Но след като забеляза, че си привлякла вниманието ми, защо продължи да играеш ролята на малката циганка? От първия ден знаеше, че те искам! Защо мълча, по дяволите?

— Щеше ли да ми повярваш? — попита тихо тя.

— Не, вероятно не — призна той.

— Не се ли срамуваш от онова, което си извършил? — попита отново тя.

— Не особено. Какво толкова съм сторил — освен, че се ожених тайно! На всичкото отгоре за възхитителна млада дама от най-доброто общество. Аз също съм от добър род, така че всичко е наред.

— Но ние не сме женени — възрази намръщено Катрин.

Джейсън бавно обърна глава към нея.

— Вярно е, сладкото ми, малко котенце — отвърна със заплашителна усмивка той. — Но утре по същото време ще бъдем.

Катрин го изгледа с разширени от ужас очи. Кръвта се отдръпна от лицето й.

— Не говориш сериозно, нали? Та ти изобщо не ме искаш.

— Права си, лейди Катрин. Но след сцената на бала вече нямам друг избор. Бъди уверена, че съм решен да те направя своя жена.

Загубила ума и дума, тя изплака:

— Но ние… Ние изобщо не се обичаме, — дори не можем да се търпим! Няма да стана твоя жена. Не бих могла да го понеса. Не и при тези обстоятелства.

Джейсън я натисна да седне, надигна се на лакът и я изгледа с искрящи от злоба очи.

— Какво общо има бракът с любовта? Трябва да се оженим и ще го направим. Леля ти вече намекна, че скандалите те забавляват, но аз не мога да ги понасям. Не желая да ме заклеймят като свиня и похитител на благородни млади дами. В никакъв случай!

— Не искам да се омъжа за теб! — изплака гневно Катрин.

— Нямаш никаква възможност за избор, също както и аз. Вече сме оковани във веригите на брака. Ако не се венчаем веднага, ще избухне грандиозен скандал. Как мислиш, дали Елизабет и майка й ще си замълчат?

Катрин не можа да възрази. Той беше прав. Прозрението се стовари върху й като смъртна присъда. Щеше да се обвърже завинаги с мъж, който я мрази и презира! Как можа прекрасната вечер да свърши по толкова ужасен начин? Край на надеждата, че се течение на времето двамата с Джейсън биха могли да загладят противоречията помежду си! Той никога нямаше да й прости принудителния брак, защото не проумяваше, че вината е само негова.

Лицето на Катрин отразяваше като в огледало измъчващите я мисли и макар че Джейсън не разбра докрай какво ставаше в главата й, изразът на безутешност в сините очи беше повече от ясен. Макар да не беше очаквал, че тя ще подскочи от радост след предложението му за женитба, отчаянието й го разтърси до дън душа. Той беше човекът, принуден да се обвърже до края на живота си с една нахална малка вещица! Тя получаваше безкрайно богат мъж, а се правеше на нещастна!

— Не отговори на въпроса ми. Вярваш ли, че леля ти и братовчедка ти ще се задоволят с тазвечершното представление?

— Няма нужда да отговарям — прошепна едва чуто Катрин. — Ще им достави огромно удоволствие да го разпространят по цял свят.

— Видя ли! Значи, си съгласна, че трябва да се оженим колкото се може по-скоро? — Джейсън седна в леглото и продължи с леден глас: — Надявам се, че до утре вечер всичко ще бъде уредено. — После стана и тръгна към вратата.

— Джейсън — спря го гласът на Катрин, — тогава ще бъдем наистина женени, така ли? Исках да кажа, и пред закона?

Мъжът се обърна като ужилен и изфуча:

— Няма за какво да се тревожиш, лейди Катрин! Аз не използвам твоите дребни трикове. Разбира се, че ще сме законни съпрузи.

— Престани! — изкрещя извън себе си Катрин. — Не исках да кажа това. Искам само да знам какво ще стане с мен. Все пак става въпрос за моя живот! Ти не си единственият, който се жени против волята си! Или забрави, че съм тук само защото ме взе насила?