Шърли Бъзби - Циганката

Вечерният здрач вече се спускаше над града, когато новобрачните излязоха от кметството. Всичко беше свършено — двамата бяха встъпили в законен брак. Катрин се взираше унесено в тежкия златен пръстен, който Джейсън беше поставил на пръста й. Струваше й се невероятно, че малкото думи, произнесени с монотонен глас от някакъв селски кмет, ги бяха направили мъж и жена. Никога не си беше мечтала за голяма и тържествена сватба, но все пак й се искаше това важно събитие в живота й да бе протекло малко по-различно.

— Наистина ли е толкова страшно да си омъжена за мен? — попита меко Джейсън и Катрин се стресна. Гласът й прозвуча едва чуто:

— Та ние почти не се познаваме, освен това непрекъснато се караме. Как бихме могли да бъдем щастливи заедно?

— Трябва малко да се понапрегнем и всичко ще бъде наред. Вече сме мъж и жена и не можем да го променим. Може би някой ден ще бъдем ако не щастливи, то поне доволни.

Тя не отговори нищо и Джейсън попита:

— Не мислиш ли и ти така?

Катрин едва удържаше сълзите си.

— Да, знам, че си прав — отговори с треперещ глас тя. — По-късно ще гледаме на миналото с други очи. Исках само… — Тя не можа да продължи. Макар че напрегна всичките си сили, от гърдите й се изтръгна задавено хълцане. Джейсън беше трогнат до дън душа. Неволно протегна ръце и я привлече в прегръдките си.

Неочакваната му нежност преля чашата и Катрин се разтърси от плач. Седмици наред беше сдържала сълзите си и сега сякаш нещо в нея се отприщи. Усети как устните на Джейсън милват косите й, чу утешителните му думи. След известно време се успокои и скри лице на гърдите му.

Джейсън извади носната си кърпа и грижливо попи сълзите й. Тя вдигна към него мокрите си очи и дъхът му спря. Господи, колко е красива, каза си неволно той. Нависналите по дългите ресници блестящи капчици и меките, треперещи устни бяха най-прекрасното нещо, което беше виждал досега. Лицето му неволно се сведе към нейното. Думите сами идваха на устата му:

— Котенце, чуй ме, моля те! Вярно е, че нищо не е наред между нас, но това е нашата сватбена нощ и тя е единствена. Нека забравим поне за малко горчивината и взаимните обвинения, нека… — Той се поколеба. Вместо да продължи покри с леки целувки мокрите сини очи. — О, по дяволите! И аз не знам какво искам. Но поне тази нощ не ми отказвай! Нека се опитаме да забравим обстоятелствата, при които станахме мъж и жена…

Докато Джейсън поръчваше вечеря, Катрин се освежи във ваната. Мислите й бяха заети единствено с него. Обзета едновременно от щастие и паника, тя чакаше с нетърпение какво ще й донесе вечерта. Мисълта, че той я желае физически и е решен да продължи да живее с нея, но досега не е проговорил за любов, продължаваше да я измъчва, но тя я прогони решително от съзнанието си. Обхваната от трескаво нетърпение, едва дочака Жана да й приготви банята. За първи път в живота си искаше да бъде красива за един мъж и с треперещи пръсти затърси в препълнения скрин подходяща нощница и халат. Защо не притежаваше малко повече опит в отношенията с мъжете! Така щеше да знае какво им харесва. Най-после се сети за едно неглиже, което Джейсън й беше купил малко след пристигането им в Париж. Досега не го беше слагала, веднъж от упоритост и втори път от скритото знание, че подобни прозирни одеяния са създадени с една-единствена цел — да събуждат желанията на мъжете.

Нощницата беше от лилава коприна — толкова тъмна, че изглеждаше почти черна и бялата й кожа още повече изпъкваше. Корсажът беше тесен и загръщаше гърдите й като втора кожа, полата се развяваше на буйни дипли около стройните крака.

Когато Катрин влезе в салона, Джейсън беше застанал до прозореца и се взираше в нощта. Влажната му коса издаваше, че също се е окъпал. Погледът й се отправи към малката, празнично подредена маса, осветена от една-единствена свещ. Спря колебливо на прага, макар да беше убедена, че тази вечер Джейсън няма да я насилва. Усетил присъствието й, мъжът бавно се обърна.

Внезапният пламък в очите му я уплаши, но тя побърза да потисне лудото биене на сърцето си, усмихна се плахо и пристъпи към масата. Джейсън нервно придърпа стола й. Катрин беше изпълнена с усещането за близостта му и запази само смътен спомен от изисканата вечеря. Въобще не осъзнаваше какво яде и пие. Виждаше само лицето му, тъмно и неразгадаемо и всяка от чертите му се запечатваше завинаги в съзнанието й.

Накрая напрежението стана непоносимо. Катрин скочи и се втурна към балкона.