Шърли Бъзби - Циганката

Елизабет вече не можеше да се сдържа.

— Колко трогателно! — изфуча тя. — Я ми кажи, Катрин, трудно ли ти беше да уредиш тази уж случайна среща в циганския лагер? Знаех си аз, че майка ти е голяма хитруша! Кой иначе би те взел за жена? Какъв късмет, че Джейсън е чужденец и няма представа за историята ти, мръсна циганко!

Избухването на Елизабет бе последвано от шокирано мълчание. Думите на Джейсън прорязаха тишината като чупещ се лед:

— Лъжеш се, Елизабет. Знаех всичко за миналото на Катрин.

Очите на младата жена се разшириха в безгранично учудване. Джейсън продължи спокойно, без да изпуска от поглед искрящите от злоба очи на бившата си любовница:

— Аманда Харис ми разказа всичко още след пристигането ми в Лондон. — Той се поколеба за миг и обясни: — Би могло да се каже, че именно тези странни обстоятелства ме направиха любопитен и привлякоха вниманието ми. Предупреждавам те сериозно, Елизабет. Няма да търпя подобно отношение към съпругата си. Никога вече не си позволявай да се обръщаш към нея по този начин. Най-приятелски те съветвам за в бъдеще да си държиш езика зад зъбите.

Лорд Маунт, който беше ужасно засегнат от злобното избухване на дъщеря си, побърза да се намеси:

— Е, вече можем да изключим подозрението, че Джейсън е бил заблуден. Стана късно, затова предлагам да отложим дискусията за утре. Смятам, че ще намерим изход от положението.

Монро вече си бе създал унищожителна преценка за Елизабет и Сеси и проговори тихо към графа:

— Ще придружа дамите ви в залата. Нека почакат там, докато Джейсън ви даде адреса си и отговори на въпросите ви.

Елизабет отвори уста да протестира, но преди да е успяла да се огледа, двете с майка й бяха изведени навън с подчертана учтивост.

Когато излязоха, Едуард Тримейн стана малко по-достъпен. Той се усмихна примирено на племенницата си и заговори:

— Скъпа моя Катрин, няма ли най-после да престанеш с лудориите си? Няма да те разпитвам повече, защото виждам, че си уморена, пък и стореното не може да се върне. Само не разбирам защо е трябвало да се ожените тайно. Рейчъл със сигурност нямаше да има нищо против, аз също. Защо не дойде при нас, за да ни обясниш всичко?

Като забеляза колко наранен е чичо й, Катрин не можа да се сдържи и избухна в плач. Прехапа устни, потискайки с мъка желанието да се хвърли на врата му и да му разкаже цялата ужасна история от началото до края. Тримейн напразно чакаше отговор. Видя сълзите й, въздъхна дълбоко и се обърна към неподвижния мъж до нея.

— Къде да ви намеря? Ще дойда рано следобед, ако ви е удобно.

Джейсън каза името на хотела и двамата се споразумяха да се срещнат в два часа. Тримейн се сбогува с нежна целувка по бузата на Катрин.

Малкото помещение се изпълни с гнетящо, обвинително мълчание. Катрин разбра, че тя трябва да започне, и проговори с безизразен глас:

— Никога нямаше да ми повярваш, ако ти бях казала истината.

— Трябваше поне да се опиташ! — изсъска той. — Всичко друго беше по-добро, отколкото да ме оставиш да вярвам, че си най-обикновена циганка, която си търси богат покровител! Mon Dieu! Ето че паднахме в капана!

Катрин понечи да каже нещо за свое оправдание, но Джейсън изръмжа:

— Нито дума повече! Иначе ей сега ще ти извия врата! Мълчи и не прави нищо!

В този момент се върна Монро и Джейсън му благодари, че е успял да се справи с неприятната сцена. Няколко минути двамата разговаряха за незначителни неща; после Джейсън взе Катрин под ръка и се сбогува. Въпреки парещото си любопитство, Монро почти се зарадва на тръгването им.

Без да каже нито дума, Катрин се скри в спалнята си, надявайки се, че Джейсън ще отложи голямото обяснение поне до утре сутринта. Ала тъкмо когато се отпусна в леглото си, бледа като платно, свързващата врата се отвори с трясък и той нахлу в спалнята.

Беше съблякъл зеления кадифен жакет, бялата копринена риза с дантелени маншети и яка беше отворена чак до пъпа. В едната си ръка стискаше чаша с медноцветна течност и блещукането в зелените му очи вся панически страх в сърцето на Катрин. След завръщането им в хотела беше изпил поне половин бутилка бренди, но не беше пиян. Вдигна чашата си като за наздравица и заговори презрително:

— Пия за здравето на прекрасната си съпруга! Никога не съм предполагал, че малката Тамара е толкова благородно същество. Кажи ми, лейди Катрин — искам просто да задоволя любопитството си, — наистина ли майка ти скрои тази игричка или беше проклета случайност?