Шърли Бъзби - Циганката

Дойде и вечерта на бала. Държанието им почти не се беше променило. Когато Катрин се появи в салона, облечена с ефирна бална рокля, Джейсън неволно се запита дали наистина е готов да я пусне да си иде. Взря се като омагьосан в прекрасното видение от синьо-черна коса, алабастровобяла кожа и черно кадифе. Нима можеше да забрави бързия й смях, нежната й усмивка, меките устни и стройното тяло, което така и не беше станало истински негово!

Джейсън я гледаше с такава настойчивост, че Катрин преглътна конвулсивно и лицето й се обля в предателска червенина. След малко мъжът се поклони и проговори с весели искри в смарагдовозелените очи:

— Тази вечер изглеждате възхитително, мадам Севидж! Не бихте ли желали да сключим примирие?

— О, да! Моля! — Сякаш огромна тежест падна от гърдите, й. Дали пък не беше копняла за една мила дума?

Стана така, че тази вечер Монро опозна една съвсем различна мисис Севидж. Всъщност промяната беше и у двамата. Погледът на Джейсън не се откъсваше от прекрасната млада дама, която беше нарекъл своя съпруга, а Монро не пропусна да отбележи и изпълнената с нежност усмивка, с която Катрин даряваше съпруга си. Тази вечер стана очевидно защо Джейсън не бе извел по-рано това очарователно създание — господата я обсаждаха на тълпи.

Когато започнаха танците, Катрин получи десетки покани. Джейсън не танцуваше. Спираше се и разговаряше с познатите си, но не покани нито една дама. Собственическият му поглед никога не губеше стройната фигура в черно кадифе, въпреки навалицата, изпълнила танцовата площадка.

Монро се опита да използва случая за поверителен разговор. Музиката заглушаваше думите му и ги предпазваше от неканени слушатели.

— Знаете ли, Джейсън — започна привидно небрежно той, — Ливингстън вече се тревожи за хода на преговорите. Френският финансов министър Барбе-Марбоа все още не ни е дал официално потвърждение, че Испания е отстъпила на Франция областта Луизиана. А това означава, че ние не бихме могли да задължим Съединените щати да платят огромната сума от десет милиона долара за територия, която изобщо не принадлежи на продаващите я.

Джейсън изръмжа нещо не особено прилично под носа си, защото в този момент Катрин се понесе по танцовата площадка в прегръдките на шевалие Д’Арси. Остави Монро сам и се затича да отнеме жена си от обятията на убиеца. Никой, който наблюдаваше младата семейна двойка, не би могъл да се усъмни, че двамата са щастливи един с друг.

Катрин се наслаждаваше на прекрасната вечер. Това беше първият й бал, а Джейсън се показваше откъм най-добрата си страна. За късната вечеря избра малка масичка, на която двамата бяха сами, и започна да я ухажва по всички правила на приличието. Сякаш се бяха запознали едва вчера. Макар и плахо, тя взе участие във флирта. Удаде й се да намери сполучливи отговори и на най-смешните му комплименти и на няколко пъти гостите се обърнаха към тях, изненадани от високия му смях. Дълбоко в очите му святкаше обезпокоителна искра. Сърцето й биеше като лудо и тя беше сигурна, че Джейсън е забелязал пулсиращата вена на врата й.

Отдавна беше минало полунощ. Катрин и Джейсън тъкмо разговаряха с Монро, когато съдбата сметна, че е време да се намеси. Бяха застанали в близост до голямата врата към антрето, където облечени в ливреи прислужници помагаха на отиващите си да облекат палтата и наметките си.

Гостите все още не се бяха разотишли. Ако Джейсън и Катрин стояха някъде другаде в голямата зала, сигурно нямаше да се стигне до съдбоносната среща.

Катрин, изпълнена с противоречиви чувства, се носеше на вълните на щастието и не забелязваше нищо около себе си. В този миг зад гърба й прозвуча изненадано възклицание. Тя огледа бегло минаващите покрай тях хора и се сепна от смаян женски глас:

— Катрин? Какво, за Бога, правиш тук?

Лицето й побеля като платно. Обърна се рязко и се озова лице в лице с братовчедка си Елизабет. До нея бяха застанали леля Сеси и вуйчо Едуард и я гледаха слисано.

Джейсън също чу думите на Елизабет и веднага прекъсна разговора си с Монро. Обърна се към малката група и с един поглед обхвана ситуацията. Тамара беше застинала на мястото си и се взираше ужасено в Елизабет Маркъм и родителите й, граф и графиня Маунт.

Сеси първа прекъсна надвисналото мълчание:

— Катрин, това е невероятно! Какво правиш тук? Знае ли майка ти, че си тук? Бедната Рейчъл едва не се побърка от страх, а ти… Отдавна знаех, че някой ден ще предизвикаш скандал. И това в нашето семейство! Господи, прилошава ми! Дай ми ароматните соли, Едуард!